Инвеститорите трябва да се обърнат към инфраструктурата

Александър Хендерсън, Първи барон Фарингдън, натрупва богатство, като инвестира в железници и канали през късните етапи на индустриалната революция. Той не е сам - други заможни търговци и земевладелци също се включват, получавайки такси, както днес ние получаваме купони или дивиденти.

С течение на времето развитието на финансовите пазари пренасочва паричния поток от инфраструктура към акции и облигации. Това течение обаче може скоро да обърне посоката си. Структурните промени на глобалните пазари засилиха привлекателността на инвестирането в инфраструктура, пише за Financial Times Юлиен Демюлемеестер, икономист на New Development Bank в Шанхай.

Десетилетието на свръх ниски лихви и масирани покупки на активи от централните банки доведе до изобилие от евтини пари. Докато ефектите върху икономическата активност бяха смесени, тази излишна ликвидност наду оценките на финансовите активи. Пазарите на акции са близо до исторически върхове, а доходността на облигациите на големите икономики е близо до исторически дъна. В действителност облигациите на няколко държави се търгуват при отрицателна доходност по всички матуритети до 10 или повече години.

Потиснатите очаквания за растежа допълнително ограничиха прогнозираната възвръщаемост на двата класа активи. Типичното съотношение на облигации към акции от 60:40 в глобален портфейл се очаква да носи едва 2,8% годишно през следващото десетилетие, около половината от средното за последните две десетилетия, според Morgan Stanley. В резултат на това инвеститорите са придвижиха към по-рисковия край на спектъра в търсене на доходност, влагайки пари в стартиращи технологични фирми и дори в криптовалути. Вместо това те трябва да се обърнат към инфраструктурата.

„Новата нормалност“ на ниски лихви, по-плоски криви на доходността и потисната възвръщаемост е трайна и може да бъде преломна за инфраструктурата по четири важни начина.

Първо, по-ниските лихви намаляват разходите за финансиране на инфраструктурни проекти, докато възвръщаемостта на проектите остава относително стабилна. Тъй като инвестициите в инфраструктура обикновено са обвързани с публични блага, техните приходи са по-малко уязвими от икономическите цикли или промените в паричната политика. Освен това приходите им често са свързани с инфлацията, защитавайки реалната възвръщаемост на инвестицията.

Глобалната инфраструктура е генерирала годишна възвръщаемост от 8,9% за последните 10 години, според Preqin, по-висока от глобалните акции и облигации, които донесоха съответно 7% и 3,4%, на база на индексите на FTSE. Коефициентът на Шарп - мярка за възвръщаемостта на единица риск, за инвестиции в инфраструктура също изглежда по-добър от този на акциите.

Второ, плоските криви на доходност увеличават привлекателността от емитиране на дългосрочен дълг. Преди десетилетие правителството на САЩ трябваше да плаща с по 1,7 процентни пункта повече по 10-годишните си облигации в сравнение с двегодишните. Днес разходите са почти идентични. Това увеличи апетита на инвеститорите за дългосрочни инвестиции, което обикновено е изискване при инфраструктурните проекти.