Инвеститорите трябва да се обърнат към инфраструктурата

Трето, глобалните несигурности, като търговската война, главоблъсканицата Brexit и страховете от глобална рецесия, увеличават търсенето на варианти за диверсификация на портфейлите. Възвръщаемостта на основните инфраструктурни активи обикновено е относително независима от бизнес цикъла и следователно може да бъде добър избор в този контекст. Например, през последното десетилетие основната частна инфраструктура на практика нямаше връзка с акциите или облигациите.

Четвърто, иновативните финансови инструменти насърчават участието на институционални и дребни инвеститори. Могат да бъдат начуени уроци от опита на някои страни като Бразилия, която създаде дълбок и ликвиден пазар за проектни облигации, които дават възможност на инвеститорите на дребно да финансират проектите директно, намалявайки неефективността на пазара, асиметричната информация и транзакционните разходи. На другия край на света Индийският национален инвестиционен фонд за инфраструктура привлече дългосрочен капитал от държавни и пенсионни фондове, които се стремят да използват потенциала за растеж на инфраструктурата в страната.

Тези нови видове финансови инструменти биха могли да пренасочат значителна част от инвестиционния капитал от финансовите активи обратно към инфраструктура. Заедно пенсионните, държавните и взаимните фондове, както и застрахователните компании, могат да се похвалят с над 100 трлн. долара активи под управление, според неотдавнашен доклад на PwC.

Инфраструктурата обаче си остава един от класовете активи с най-малко инвестиции - институционалните инвеститори обикновено влагат по-малко от 5 на сто от своите портфейли в сектора. Изчисленията показват, че увеличаването на този дял до 15 на сто може да увеличи възвръщаемостта, като в същото време минимизира риска в зависимост от състава на портфейла. Тези допълнителни 10 процентни пункта биха били достатъчни, за да се преодолее недостигът на инфраструктурно финансиране в размер на 9 трлн. долара, според прогнозите на Глобалния център за инфраструктура на Г-20.

Без съмнение ще бъдат необходими известна стандартизация в документите за транзакции, привеждане в съответствие на регулациите и нови механизми за споделяне на риска, за да може инфраструктурният сектор да усвои толкова много капитал продуктивно. Ако се направи правилно, това би могло да даде необходимия тласък, за да може инфраструктурата да стане равнопоставен клас активи на акциите и облигациите.

Този стар източник на растеж би могъл да се превърне в нов двигател за глобалната икономика, затормозена от търговско и геополитическо напрежение - и спасителен пояс за мениджърите на активи, които търсят по-висока възвръщаемост в среда с ниски лихви.