Чумата от Средновековието ни кара да се замислим за лихвите

Това избухване на предкапиталистическото общество няма преки паралели със сега, макар и да подчертава някои от настоящите предизвикателства пред нас. Теорията за „трайната стагнация“ обвинява хлътването в съвкупното търсене в продължение на десетилетия за анемичното възстановяване от кризата през 2008 г. Скромният дял на заплатите в произведената продукция може би упражнява неумолим натиск за намаляване на лихвите. Разкривайки порочните производствени линии, които разчитат на хора, пътуващи заедно в автобуси, влакове, самолети и споделящи офиси и фабрики, вирусът може да ускори ерата на роботите и алгоритмите. Тъй като автоматите не получават заплата, дефицитът в търсенето може да се влоши.

Лесно бихме могли да видим обратния ефект, ако новите норми на социално дистанциране помогнат на работещите семейства да намалят разходите за образование и пътувания до работното място, след като все повече обучение и работа се случват постоянно онлайн. След краха на синдикатите и увеличаването на евтината работна ръка в Китай и Индия ние свикнахме да мислим за разходите за заплати като сделка, при която капиталистите перманентно са в по-изгодна позиция. Какво ще стане обаче, ако мерките, предприети от държавите за борба с вируса във вид на подкрепа за заплатите, парични субсидии и облекчения за студентските заеми, се задържат след облекчаването на извънредната ситуация и отново изменят баланса на силите?

Изменянето на баланса е това, което английските крале се опитват да направят чрез издаването на декрети в продължение на близо век, за да фиксират летните заплати за зидарите и дърводелците до техните ниски нива преди чумата. Този път махалото може да се люшне в другата посока. Както изтъкна икономистът от Масачусетския технологичен институт (MIT) Дейвид Отър, кодифицирането на повторяемата работа (банковите касиери например) увеличи редиците на трудещите се в областта на грижите за възрастни хора и други трудни за автоматизиране, нерегулярни задачи, предотвратявайки повишаването на заплатите въпреки силното търсене в богатите икономики. Новата обществена премия за ръчните професии може да стимулира заплатите за тези позиции, при които има човешки фактор.

Невъзможно е да се предвиди дали вирусът ще предизвика добре дошло ускорено харчене от заплатите, които държавата подкрепи, или дали глобалната икономика ще затъне в по-дълбока стагнация. Заболяване, което е особено тежко за възрастните хора, може да промени глобалната демография с все още непредвидими последици за пенсионните спестявания и търсенето на активи.

Разходите по заемите на големите монархии спаднали до 8-10% в началото на XVI век от 20-30% преди Черната смърт, според Епстайн. Ставките във Флоренция, Венеция и Генуа, както и в градове в Германия и Холандия, се понижили от 15% на 4%. Изненадващо спадът съвпада с големи увеличения на държавния дълг за повишаване на военната готовност.

Ние също се сме изправени пред набъбване на държавния дълг, чрез който водим война срещу пандемията. Развитите и развиващите се икономики може да нямат друг избор освен да осигурят универсален базов доход в допълнение към увеличаването на болничния капацитет и национализирането на части от сриващите им се финансови системи и фалирали отрасли. Дори ако само 1% от инфекциите се окажат фатални към момента, в който коронавирусът бъде овладян, болестта вероятно ще хвърли трайна сянка върху поведението, предпочитанията, цените... и да, лихвите.