Рано е Китай да обявява, че икономиката му е победила коронавируса

76-дневната блокада в Ухан най-накрая беше вдигната. За китайските лидери това отбеляза последния етап от онова, което президентът Си Дзинпин нарече „народна война срещу коронавируса“, ​​в която той самият изигра решаваща роля, пише за Financial Times Джордж Магнъс, автор на „Червени флагове: Защо Китай на Си е в опасност” и сътрудник на Китайския център към Оксфордския университет.

Историята обаче в никакъв случай не е пълна и истинският успех зависи критично от резултатите в епидемиологията и икономиката, над които тъмните облаци ще се задържат още известно време.

Може никога да не узнаем истинския брой на инфекциите и смъртните случаи от Covid-19 в Китай. Критериите за потвърдени случаи се променяха няколко пъти и има спекулации за много по-високи оценки. Държавните медии съобщават само за няколко нови случая, свързани с хора, които се връщат от чужбина. Това със сигурност подхожда на политическия сценарий. Управленската роля на правителството в борбата с вируса и в рестартирането на икономиката вече са неразривно свързани.

Докато фабриките, офисите и някои магазини отварят отново, а общественият транспорт се възобновява, има неофициални съобщения за предаване на вируса на местно ниво, както и за продължаващи или нови ограничения върху жилищни комплекси. Никой обаче не сочи какъвто и да било скок в хоспитализациите или предстояща „втора вълна“ от инфекции. Толкова по-добре, ако това продължава.

Икономиката определено се оттласна от дъното след значително свиване в началото на годината. Производството, особено на държавните предприятия и в тежката промишленост, сега се върна на нивата от януари. Завръщането към работа и възобновяването на транспорта облекчи проблемните точки на доставките в икономиката. Въпреки това търсенето остава много слабо. Търговията на дребно, градските метра, транзакциите с имоти, много сектори на услугите и потребителското търсене се подобряват, но от изключително ниска база.

Официалният процент на безработицата в градовете от 6,2% през февруари подценява истинското й ниво и не включва 280 млн. вътрешни мигранти, много от които все още не са се върнали на работа. Близо 500 000 малки и средни предприятия - сърцето на икономиката, които бяха пренебрегвани политически преди кризата, се съобщава, че са фалирали само през първото тримесечие.

Надеждата, че износът може да се притече на помощ сега изглежда загубена. Пандемията потопи търсенето по целия свят, без обозримо значимо икономическо възстановяване.