Рано е Китай да обявява, че икономиката му е победила коронавируса

Китайската икономика може вече да не в състояние на свободно падане, но все така е изправена пред шок в търсенето, както и пред по-познати структурни насрещни ветрове, включително свръхзадлъжнялост, която досега осуетява програмите на правителството за мостово финансиране и стимули. На стойност малко над 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт, те бледнеят пред квазифискалните кредитни програми, приети през 2008-09 и 2014-15 г., и пред настоящите западни политики. Кредитната експанзия, макар и неразумна, все още може да бъде разгърната отново с неблагоприятни последици за юана.

Въпреки това за момента Китай е в състояние да използва своя самопровъзгласен успех, за да засили още повече глобалната си лидерска роля в здравеопазването и управлението. Експертизата в лечението на болести, производството на животоспасяващо медицинско оборудване и на лекарства му позволи да покаже, че е доставчик на основни обществени блага. САЩ, Великобритания, Италия, Иран и няколко държави от ЕС са сред получателите на медицински консумативи, доставени от Китай. Пекин също организира инициативи за реакация на кризата сред членките на Организацията за сътрудничество в Шанхай, формата 17 + 1 на страни от Централна и Източна Европа, някои африкански държави и Тихоокеанските острови. Китай продължава да има силно влияние в Световната здравна организация, която не признава Тайван за суверенна държава.

Отскоро Пекин също се стреми - неуспешно, в резултат на американския натиск - да ръководи Световната организация за интелектуална собственост. Той се опитва да убеди ООН да приеме стандарти за лицево разпознаване и наблюдение и придума организацията да одобри промени в архитектурата и стандартите, които са в основата на интернет, така че държавните доставчици на услуги да имат по-голям контрол. По-рано този месец на Китай беше предоставено място в панела на Комисията по правата на човека към ООН, която съблюдава спазването на човешките правата, свободата на словото и произволните арести.

Иронията на много от тези инициативи може да е очевидна. Важно е обаче да видим как Китай се опитва да сграбчи момента, за да повиши глобалния си политически статус. В крайна сметка този статус вероятно ще се определи от това дали Китай има капацитета и волята да се превърне в глобален лидер, който другите следват с желание и без санкция. Това ще зависи и от поведението на САЩ на световната сцена.

Междувременно Китай е заложник на потвърждението, че епидемията се връща към кризисна неприятност. Пекин трябва също така да покаже, че икономическият растеж може да преодолее спада в търсенето, заетостта и частния сектор, без да поставя още повече под натиск финансовата система и дълговия капацитет на страната.

Предстои дълъг път преди успехът да бъде обявен, ако изобщо.