Вещае ли решението на немския конституционен съд разпад на еврозоната?

ЕС е интегрирана правна система. Тя почива на приемането от всички държави членки на неговата власт в области от компетентността му. В съобщение за печата след решението на конституционния съд Европейският съд правилно отговори, че „самият той... има юрисдикция да постановява, че акт на институция на ЕС противоречи на правото на съюза. Разминаванията между съдилищата на държавите членки по отношение валидността на такива актове наистина биха могли да поставят в опасност единството на правния ред в ЕС и да накърнят правната сигурност.“ Представете си съдилищата на всяка държава членка да могат да решават, че решенията на Европейския съд са „произволни от обективна гледна точка“.

Какви са последиците?

Ако германският съд в крайна сметка се убеди, че ЕЦБ е оценила адекватно икономическото въздействие от покупките си, програмата на централната банка може да продължи. Но съдът намали бъдещата гъвкавост на ЕЦБ, като ограничи вложенията й в дълг на дадена държава до 33 на сто от общия и настоявайки покупките на активи да бъдат съобразени с дяловете на държавите членки в ЕЦБ.

При липса на други програми за подкрепа в еврозоната, шансът за дефолти скача. Всъщност спредовете по италианските държавни облигации надлежно се повишиха малко след обявяване решението на германския съд. В крайна сметка може да последва криза с опустошителни ефекти. Може би дори разпад на еврозоната.

Други държави може да последват Германия в отхвърлянето юрисдикцията на Европейския съд и ЕС. Унгария и Полша са очевидни кандидати. Бъдещите историци могат да отбележат това като повратния момент към дезинтеграция в европейската история.

Какво може да се направи? ЕЦБ не може да бъде отговорна пред национален съд. Но Бундесбанк може да предостави на съда анализ на пропорционалността. Може би това би било достатъчно, макар че е лош прецедент. Или решението може да се игнорира. Ако немски съд може да игнорира Европейския съд, то може би Бундесбанк може да пренебрегне първия. Друга възможност е ЕЦБ да преустанови усилията за спасяване на еврозоната и да приеме какъвто и да е резултат.

ЕС може да започне процедура за нарушение срещу Германия. Но нейната пряка цел би била германското правителство, което е притиснато между органите на ЕС от една страна и съда от друга. То не би могло да промени решението на съда.

По-радикално, ЕС би могъл да действа за създаване на необходимата степен на фискална солидарност. Но пречките за това са големи. Нов договор изглежда не стои на дневен ред в сегашната среда на силно взаимно недоверие. И накрая, Германия може дръзко да се отцепи от еврозоната. Но да се надяваме, че преди да вземе такова решение тя също ще бъде задължена да направи пълен анализ дали то би било „пропорционално“.

Едно е ясно: Конституционният съд постанови, че Германия може да си върне контрола. В резултат на това той създаде потенциално неразрешима криза.