Централните банки разшириха ролята си за справяне с кризата

Преди икономическия срив, причинен от пандемията на коронавирус през март, бе широко прието, че централните банки ще бъдат до голяма степен импотентни в условията на подновена рецесия, пише Гавин Дейвис за Financial Times. 

Притесненията относно лихвите се оказаха в голяма степен оправдани, но централните банки все пак успяха да спрат кризата чрез разширяване на мащаба, обхвата и степента на риск на своите балансови дейности.

Огромният набор от мерки, предприети от Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка от март насам, бяха от съществено значение за обръщане на голяма част от опасното затягане на финансовите условия, настъпило по-рано тази година.

В своя неотдавнашен годишен доклад Банката за международни разплащания заключи - с очевидно одобрение - че централните банки „са разгърнали пълния си арсенал от инструменти, понякога по безпрецедентни начини“ и „са пресекли редица предишни червени линии, за да възстановят стабилността по време на тази криза”.

Най-очевидната иновация за тях бе да ускорят и разширят покупките на държавни облигации, по този начин косвено финансирайки голяма част от увеличението на бюджетните дефицити, необходимо за справяне с кризата.

Само за няколко седмици повечето от водещите централни банки увеличиха размера на своите баланси със 7 до 16 на сто от брутния вътрешен продукт, повече отколкото през двете години след финансовата криза през 2008 г.

Макар и драматично, икономическото въздействие от широкомащабните покупки на държавни облигации е съмнително. За разлика от 2008-11 г., има малко или никакво поле за Фед да намали премиите, които инвеститорите получават за дългосрочните ДЦК на САЩ, въпреки че спредът между облигациите, емитирани от членове на ЕС, очевидно се сви.

Много правителства можеха да постигнат почти същия резултат, като финансират своите бюджетни дефицити с новоиздадени краткосрочни съкровищни ​​бонове. В крайна сметка консолидираният баланс на публичния сектор съдържа задълженията на централната банка. Според това тълкувание централните банки може би са улеснили фискална експанзия, която можеше да се случи така или иначе.

Друг инструмент, който централните банки приеха в много големи мащаби в тази криза, е предоставяне на банковия сектор на кредитни механизми от последна инстанция. Повечето от тях бяха реализирани чрез операции на открития пазар и кредитиране през дисконтовия прозорец. Както обикновено, ЕЦБ разчита предимно на целеви операции по рефинансиране, за да инжектира ликвидност.

Фед обаче отиде много по-далеч от ЕЦБ в разработването на нови инструменти за възстановяване на финансовата стабилност и насърчаване на кредитните потоци, използвайки държавни пари в процеса. Някои от тези програми попадат в категорията на маркет мейкър от последна инстанция (MMLR), вид интервенция, която едва съществуваше преди 2007 г.