Убит ли бе малкият спестител или сам дръпна спусъка?

Това е обстановка, достойна за Агата Кристи. Трупът на пестелив пенсионер лежи на пода на селска къща, прострелян в главата, пръстите на едната ръка стискат дръжката на револвер, а в другата - банково извлечение. Причината за смъртта е очевидна. Но кой е стрелял? Убит ли е малкият спестител? Или сам е дръпнал спусъка?

Това е въпросът, повдигнат (метафорично) от икономистите Джоузеф Копеки и Алън Тейлър в скорошен анализ, наречен „Убийството-самоубийството на рентиера“, пише Робин Хардинг за Financial Times. Той се опитва да разнищи защо безрисковите лихви се сринаха през последните няколко десетилетия и намира отговор с важни последици както за икономиката, така и за възвръщаемостта, която инвеститорите на фондовия пазар могат да очакват в следващите години. 

Заглавието на анализа е препратка към коментар на Джон Мейнард Кейнс, който през 1936 г. предсказа „евтаназията на рентиера“. С напредването на технологиите, намаляването на населението и увеличаването на капиталовият запас, Кейнс си е представял, че лихвените проценти ще се свият до момента, в който рентиерите - традиционните инвеститори, разчитащи на лихвени купони в своите провинциални домове - вече няма да могат да оцелеят.

Определено изглежда, че този момент вече е настъпил. Всяка надежда за значими доходи от банкови депозити или държавни облигации беше изчезнала още преди кризата с Covid-19. Лихвените проценти бяха отрицателни в много страни и нарастваше опасението от настъпване на „трайна стагнация“.

Според работата на икономиста Кевин Дейли обаче съществува мистерия относно този низходящ тренд във възвръщаемостта. От началото на 21 век съотношението печалба/цена на акция не е намаляло толкова, колкото доходността на безрисковите облигации. С други думи рисковата премия на акциите - допълнителната възвръщаемост над тази по държавните облигации - се е повишила с 2,5 процентни пункта, според оценката на Дейли.

Въпросът е: защо? Простият ръст на спестяванията в сравнение с инвестициите не може да обясни защо относителната възвръщаемост на различните активи се е променила.

Един възможен отговор е глобалното пресищане със спестявания, изтъкнато за първи път от Бен Бернанке през 2005 г. Ако централните банки в Азия, които разполагат с огромни резерви, са решени да ги инвестират само в безрискови активи, тяхното търсене би могло да понижи възвръщаемостта на държавните облигации спрямо тази на акциите.

Проф. Копеки и проф. Тейлър имат различна теория: застаряването на населението. След като бейбибумърите, родени след 1945 г., наближиха пенсионирането си, те започнаха да преобразуват притежаваните от тях акции в по-сигурни облигации, натискайки доходността им надолу и задържайки висока доходността на акциите. Това означава, че не цялостното пресищане със спестявания е довело до толкова ниски лихви, а намаляващият апетит към риск.