Brexit не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи

Разбира се, нещата все още могат да се объркат. Прогресът може да бъде блокиран от националните парламенти. Възможно е да има нова икономическа криза в Южна Европа. Но изглежда по-вероятно, че след 20-годишна пауза европейският проект отново набира скорост.

Във време, когато САЩ са все по-фокусирани върху съперничеството с Китай, една тяхна интелигентна администрация ще осъзнае предимствата на заздравения ЕС. Президентът Тръмп, който разглежда ЕС като опасен конкурент, няма да гледа на нещата по този начин. Но ако Джо Байдън стане президент, администрацията му ще акцентира върху възстановяването на американските съюзи.

Лагерът на Байдън знае, че САЩ вече не могат да крепят световния ред сами. По-балансираният западен алианс, с укрепен ЕС като негов втори стълб, изглежда привлекателна алтернатива на "единствената суперсила" - особено ако европейците използват част от новата си финансова мощ за изграждане на своите отбранителни способности в отговор на дългогодишното настояване на САЩ за „споделяне на тежестта“.

Преди поколение САЩ може би се страхуваха основателно, че един по-интегриран ЕС ще възприеме Вашингтон като свой основен глобален конкурент. Но този вид европейско мислене принадлежи към отминалата епоха на американската еднополюсност. Гледайки днешния свят, политиците от ЕС все повече разбират, че дългосрочните заплахи за общите европейски интереси са Китай, Русия и нестабилността в Близкия Изток и Африка. Надеждното президентство на САЩ, от което може би ни делят само няколко месеца, ще бъде незаменим партньор в справянето с тези предизвикателства.

Как се вписва Великобритания във всичко това? Това също става по-ясно. Най-трудната част от преговорите след Brexit все още предстои. Възможен е изход „без сделка“. Но дори такава би могла да остави трайни спорове по въпроси като риболова и финансите.

Но новите отношения между ЕС и Великобритания в крайна сметка ще се уредят. Дори и най-твърдите застъпници за Brexit ще разберат, че ЕС всъщност не е основната заплаха за британските интереси и свободи. Напротив, Германия, Франция и другите европейски демокрации са незаменим партньор в справянето със заплахи извън Европа - по-специално авторитарните сили и нестабилните държави.

От своя страна, един по-силен и по-уверен ЕС вече няма основания да се страхува, че Brexit е първата стъпка към унищожаването на европейския проект. Следователно той би могъл да си позволи да бъде по-малко предпазлив и по-креативен в изграждането на нови отношения с Обединеното кралство.

В дългосрочен план Великобритания трябва да се стреми да установи нови „специални отношения“ с Брюксел, които да допълнят съществуващите такива с Вашингтон. Тези две ключови партньорства биха поставили Великобритания в центъра на съживения западен алианс.