Време ли е за сливания между европейски банки?

Втората по големина борсово листната германска банка рядко е изглеждала по-заслужаваща прякора си. Commerzbank, или Comedy Bank, както мнозина в Лондонското сити отдавна я наричат, обаче не буди смях у мениджмънта или акционерите си, чиито вложения сега струват едва една пета от нетната стойност на активите зад тях, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.    

Но в началото на август имаше известен черен хумор в новините, че предразположената към криза Commerzbank е била сред най-големите губещи от кредитирането на фалиралата след счетоводни измами компания Wirecard, отписвайки 175 милиона евро през второто тримесечие (повече от цената на коронавируса), няколко седмици след като председателят и изпълнителният директор на банката внезапно подадоха оставка.

Commerzbank защитава кредитния си портфейл, посочвайки, че има по-малко от 1 на сто лоши заеми. Но заемът от 180 милиона евро за Wirecard, който се равнява на 3 на сто от пазарната капитализация на банката, все пак беше тревожно смел залог.

Подобно на голяма част от германската върхушка, Commerzbank известно време беше пламенен привърженик на някога процъфтяващата финтех компания. През февруари 2019 г., в деня след като Financial Times публикува остра предупредителна статия за предполагаемите измами в Wirecard, технологичният анализатор на Commerzbank Хайке Паулс публикува възторжена защита на Wirecard, обвинявайки FT във „фалшиви новини“ и отправяйки лични нападки срещу водещият автор на статията.

Банката, която настоява, че анализаторите й не се влияят от нейните кредитни експозиции, не можа да обясни острата бележка на Паулс, но я оттегли ден по-късно. Хайке запази работата си и поддържаше бича позиция спрямо Wirecard чак до нейния крах през юни.

И въпреки всичките й погрешни кредитни решения и слабите анализатори на акции, има причина да бъдем позитивни относно Commerzbank. Ветеранът анализатор на германските банки Стюърт Греъм от Autonomous заяви, че възможността за нов мениджмънт е "много интересна", дори само защото "е трудно да си представим допълнително разочарование".

Един ключов плюс: Commerzbank има голям активен инвеститор, американският хедж фонд Cerberus, който е толкова разочарован от напредъка - и счетоводните загуби от 5-процентовия си дял в банката - че настоява все по-агресивно за промяна. Хедж фондът се опита и не успя да проектира сливане с Deutsche Bank, в която също е водещ акционер. А напускането на председателя и главния изпълнителен директор на Commerzbank, автори на невдъхновяващия план за обрат, дойде след нарастващия натиск от страна на инвеститора. Изглежда, че германското правителство, най-големият акционер в Commerzbank, също се активизира, поставяйки нови представители в надзорния съвет и казвайки на потенциалните кандидати за работата на председателя, че няма да пречи на трансформираща трансгранична сделка, както правеше в миналото.

Сравнете тази динамична нагласа с един от френските конкуренти на Commerzbank. Société Générale, третият по големина френски кредитор, напоследък също бе притиснат. Резултатите му за второто тримесечие бяха по-лоши от тези на Commerzbank - 1,3 млрд. евро нетна загуба спрямо нетна печалба за германската банка от 220 милиона евро.

За акционерите на SocGen това трябва да бъде отрезвяване. Банката има фундаментално по-доходоносни франчайзи, с местен пазар, който е структурно по-печеливш от този на Commerzbank. Освен това е далеч по-голяма. И все пак съотношението между цена/балансова стойност на акция е идентично, около 20 на сто.

Разбира се, главният изпълнителен директор Фредерик Одеа обеща решителни действия за раздвижване на бизнеса с деривати върху акции, обвинен за сериозни грешки през първата половина на годината. Той също така обнови мениджмънта, като изхвърли двама от четиримата си заместници.

Но изглежда няма голям натиск от борда или от акционерите да се продължи по-нататък. Позицията на Одеа, 12 години след като пое поста, изглежда стабилна както винаги въпреки 75-процентното понижение в цената на акциите при него.

И двете банки са теоретично уязвими за поглъщане, ако има купувачи с достатъчно здрави стомаси. Ако това не се случи и ако регулаторите и инвеститорите окажат достатъчно натиск, комбинацията SocGen-Commerzbank може да има някакъв смисъл - това със сигурност би сигнализирало, че всички се отнасят сериозно към единния европейски банков пазар и би захвърлило изобилните възможности за по-нататъшно съкращаване на разходите - нещо от което малките, но ужасно раздути банки в Европа отчаяно се нуждаят. Добър пример е може би италианската UniCredit, която регистрира загуба от 2,3 милиарда долара за първото полугодие и не крие интереса си към сделки със SocGen и Commerzbank.

Ако рисковият апетит на хедж фонда Cerberus не е потиснат от германските му приключения, и е склонен от вдигане на залога си върху европейските банки, няма да е лошо, ако придобие дялове в SocGen и UniCredit, и демонстрира инвеститорски активизъм там.