Одиторите продължават да падат в същия капан

Наскоро компанията за платежни услуги Wirecard призна, че 1,9 милиарда евро от кеша й в баланса вероятно никога не са съществували - и се срина. Оказва се, че одиторите на германската група в продължение на поне три години не са изискали важна информация от сингапурска банка, където Wirecard твърдеше, че има до 1 млрд. евро на сметка. Вместо това EY е разчитала на документи и скрийншотове, предоставени от независим попечител и самата Wirecard, пише Брук Мастърс за Financial Times.

За някои историята звучеше забележително познато. През 2003 г. възникнаха въпроси около Parmalat, голяма италианска хранителна група. Тогава Bank of America заяви, че документ, претендиращ, че един от офшорните филиали на Parmalat притежава 3,9 млрд. евро в сметката си е бил подправен. Дни по-късно Parmalat влезе в процедура по несъстоятелност. Deloitte, основният одитор на групата от 1999 г. до нейния крах, по-късно се съгласи да плати 149 милиона долара на компанията и 8,5 милиона долара на инвеститори.

Но това не е единственият път, когато голям одитор е проявявал забележителна липса на заинтересованост как и къде големите компании държат парите си. През 2010 г. JPMorgan Chase призна, че е смесвала до 23 милиарда долара клиентски пари със собствените си средства в обща сметка в продължение на седем години. Одиторът PwC, който многократно е удостоверявал, че банката борави подобаващо с парите на клиентите, по-късно бе глобен с 1,4 милиона британски лири, рекорд за британска счетоводна фирма по онова време.

Междувременно британският клон на четвъртия член на Голямата одиторска четворка, KPMG, беше затънал в скандал заради работата си за фалиралата строителна група Carillion. Одиторът беше санкциониран през 2018 г. от счетоводния надзорен орган на Обединеното кралство за „неприемливо влошаване“ на одиторското качество.

Лесно е да обвиняваме одиторите след събитията. В случая на Wirecard, EY казва, че „трети страни с умишлена цел да заблудят, ни предоставиха фалшива документация във връзка с одита на Wirecard за 2019 г. Професионалните стандарти допускат, че дори най-здравите и пространни одиторски процедури може да не разкрият заговор за измама“.

Но продавачите на късо повдигат въпроси за компанията от години, а Джеймс Фрайс, новият изпълнителен директор на Wirecard, се твърди, че е казал на членовете на борда, че основните проверки е трябвало да бъдат достатъчни, за да се потули скандалът.

Одитната индустрия наистина има вграден проблем. По-голямата част от транзакциите са законни, а повечето мениджъри са по принцип честни. Обикновено ръководителите и инвеститорите искат одитите да се извършват бързо и евтино, с минимален шум, за да може компанията да публикува резултатите си и да продължи напред.

„Голямата четворка смята един одит за успешен, ако могат да осъществят някои проверки и да разпишат доклада. Те не желаят да откриват проблеми “, твърди Ричард Брукс. „Те наричат ​​своите одитни практики „уверения“ - това е, което искат да предоставят.“

Структурата на одиторския бизнес изостря този проблем. Фирмите се наемат и заплащат от компаниите, които одитират - а не от инвеститори или регулатори, които биха предпочели по-скептичен подход. За Голямата четворка одитът е също така само една част от по-голям бизнес, който предоставя изгодни консултантски и данъчни услуги на същите компании, които са потенциални одитни клиенти.

От началото на 2000 г. бяха предприети няколко инициативи за намаляване на тези конфликти на интереси. Обединеното кралство и САЩ се опитаха да ограничат другите услуги, които може да бъдат предоставяни на одитните клиенти. Съветът за финансово отчитане, надзорният орган на Великобритания, поиска също от Голямата четворка доброволно да изолира разходите и печалбите от одитната си дейност от останалата част от бизнеса. Но този план и законодателството, което би дало право на новия регулатор да наложи разцепване на одитните гиганти, бяха замразени по време на пандемията от коронавирус.

Скандалът с Wirecard показва, че проблемите излизат извън англо-американската сфера. И разделянето на одита от консултациите няма да промени съществено стимулите, които подтикват одиторите да намаляват разходи и заобикалят регулации, и да вярват на думата на корпоративния мениджмънт.

„Ако ще одитирате пивоварна, не трябва да броите само бъчвите с бира. Трябва да ги разклатите, за да видите дали са пълни“, казва Шарън Боулс, бивш председател на комисията по икономически и монетарни въпроси към Европейския парламент. "Но никой не мисли, че ще има лошия късмет да бъде хванат."

Писна ми да чета тези истории. Време е да преосмислим целия модел. Вече знаем, че когато банковите регулатори се провалят, обществеността плаща цената. Одиторите никога няма да захапят ръката, които ги храни.