Сделка между ЕС и Лондон няма да спре сътресенията в отношенията след Brexit

Преговорите за Brexit може (или пък не) и почти да приключат, но предстоят още турбуленции, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.

Дори Великобритания и ЕС да сключат сделка, това няма да е краят на споровете. Дебатът бързо ще се обърне към това как Великобритания може да използва новата си свобода, за да се отклони от правилата на ЕС, и как Брюксел може да накаже Лондон за това.

Наблюдателите са единодушни, че Великобритания ще избягва някои стандарти и разпоредби на ЕС, иначе какъв би бил смисълът на Brexit в противен случай, и е готова да поеме тежестта от съответните мита като последица. Въпросът ще бъде сложен и изпълнен с дипломатически и финансов риск. Нетактичен ход можеше да доведе до икономическа война.

„Има много сили, които движат разделението“, коментира Айвън Роджърс, бивш посланик на Великобритания в ЕС. „Въпросът е, че дивергенцията е управляема и относително гладка и разумно приятелска, докато оставаме близки приятели, или става неравна, трудна, конфликтна или може би по-лоша – да прерасне в търговска война“, посочва още той.

Великобритания е наясно, че нивото на фрустрация в бъдещите ú отношения ще зависи до голяма степен от договореностите. Така или иначе, Роджърс почти не вярва, че сегашната администрация в Лондон ще играе честно с ЕС и ще се погрижи да подходи с такт към преговорите. Премиерът Борис Джонсън и неговият най-добър помощник Доминик Къмингс не се интересуват от това.

„Те наистина ще мислят много малко за европейските реакции, докато европейската реакция не ги удари в лицето“, казва Роджърс. Той допълва, че ЕС може да възприеме същия подход.

Служител на „Даунинг стрийт“ обаче контрира, че британското правителство винаги е било наясно, че излизането от ЕС не означава отказ от близки отношения. „Все още ще имаме много споделени ценности и история. Все още има огромно количество работа, която можем да свършим помежду си. Определено няма стратегия, която да бъде антагонистична“, допълва той.

От самото начало търговската сделка Великобритания-ЕС се очаква да бъде слаба, обхващаща основната търговия, но малко интеграция, което означава проверки по границите. Моделът, който Великобритания иска, може да покаже посоката на движение. Муджтаба Рахман, управляващ директор на Eurasia Group, смята, че непосредствените последици от преходния период ще отбележат най-високата точка в това доколко Великобритания спазва правилата на ЕС. Според него нулевите мита, сделката с нулеви квоти ще означава свободна, но не и търкане без триене, и че посоката ще е към повече търкания.

Още в самото начало Великобритания може да направи някои избори, например дали да занижи стандартите за внос на храни, за да си осигури сделка с Вашингтон. Очакванията са Лондон да запази някои разминавания с ЕС и да поеме удара от митата. Аргументът е, че алтернативата - по-близо до ЕС, би означавала бавен отпор назад към нещо като членство. Това не е вероятно да е в плана на администрацията на Борис Джонсън.

До каква степен Джонсън и Къмингс могат да решат да се разминават обаче – това остава загадка. Дали има обществен апетит за по-ниски стандарти или дори политическата воля от по-широкото консервативно движение – това ще се обсъжда. Възможността Великобритания да разреши внос на измито с хлор пилешко или хормонално третирано говеждо като част от търговска сделка със САЩ например увеличава натиска върху правителството. Миналия месец властите предоставиха по-голям контрол върху бъдещия си селскостопански режим що се отнася до търговията.

Затова и се очакват сблъсъци. Възможно е Великобритания да стане по-малко антагонистична, да има по-тесни връзки с ЕС като член на митническия съюз, но да остане трън в очите на блока. В самия Брюксел Великобритания е по-вероятно да напомня на Норвегия – близък партньор, който обаче не е в митническия съюз, като прекарва времето си в европейската столица с ухо пред вратата на срещите, за да получи информация за посоката на движение на ЕС.

Великобритания ще трябва да ускори дипломатическите си операции в Брюксел и да държи пръста си на спусъка, ако иска да повлияе на решенията преди те да бъдат взети. Всъщност Великобритания обучава държавни служители в дипломатически отношения с ЕС след Brexit. По същия начин ЕС ще използва новото си посолство в Уестминстър за събиране на разузнавателни данни.

И двете страни няма да имат голям избор, освен да работят заедно, поне в някои области. Великобритания ще остане огромна икономика и силно интегриран партньор на брега на континента. Едва ли обаче Лондон и Брюксел ще развият „специални отношения“, подобни на тези между Лондон и Вашингтон, където външната политика и други елементи са преплетени. Вероятно връзките ще се управляват чрез годишни срещи на високо равнище, подобни на тези, които блокът поддържа с Китай, Индия и други страни.

Обединеното кралство се очаква да засили двустранната си работа с други държави, както и с глобални групи като Г7 и НАТО, тъй като работата му с органите на ЕС е ограничена. С течение на времето ЕС и Великобритания биха могли да създадат и по-тясно партньорство, след като високото напрежение покрай процеса на напускане на Съюза стихне. Смяна на администрацията в Лондон и дори бъдещо правителство на лейбъристите може да бъде по-практично и дори да обмисли връщане в някои от институциите на ЕС.