Икономиката на Франция и коронавирусът: Затишие пред буря

Търговски удар

В цяла Европа правителствата използват комбинация от заеми, схеми за покриване на наеми, данъчни ваканции и безвъзмездни средства, за да се опитат да защитят гражданите и бизнеса. Някои обаче влязоха в кризата с по-здрави икономики от други, което им позволява да харчат повече. Испания е мобилизирала 53,8 млрд. евро директни допълнителни държавни разходи и отмени данъците от началото на кризата, според мозъчния тръст Bruegel. Това обаче е по-малко от една четвърт от германската „базука“ от 284 млрд. евро. Италия осигури приблизително половината от помощта, осигурена от Франция.

Във Франция помощта помогна за удара от първата вълна на пандемията. Тази година неплатежоспособността е приблизително 40% под нивата от 2019 г., според UBS, докато безработицата се увеличава с около 1% до 9% като цяло до края на септември.

Загубите на работни места обаче сега се ускоряват. Повече от 35 000 съкращения са обявени от началото на септември, според Trendeo, консултантска компания в Париж. Правителствените данни показват, че средните седмични съкращения са с около 80% по-високи от септември насам, отколкото от март до края на август.

Влошаването на ситуацията се дължи на втората блокада, наложена в края на октомври. Длъжностните лица обещаха повече помощ, като разшириха съществуващите програми въведоха нови, като например данъчни кредити за наемодатели, които предоставят „наемни ваканции“. Въпреки това много собственици на малък бизнес реагираха с дълбок гняв. В Тулуза и Бордо те провеждаха протести, като се обличаха в черно и се преструваха на мъртви пред кметството. Посланието беше ясно: те не искат помощ, не искат и дългове, които не могат да върнат, а искат да работят, особено по време на ключовия коледен сезон.

„Това е затишието преди бурята“, казва Филип Мартин. „В крайна сметка ще трябва да видим как много фирми се провалят и всъщност искаме някои да се провалят, тъй като това е нормално и здравословно за една икономика, но въпросът е кога и как да го управляваме“, допълва той.

Да останеш на повърхността

Мащабната правителствена програма за подкрепа се роди след многобройни срещи, когато Франция се насочи към първата си блокада пред март. Много от френските служители, работещи по икономическия отговор на пандемията, са били в държавната администрация и по време на финансовата криза през 2008 г. Техният страх е, че финансовите пазари ще замръзнат, както стана тогава, което би превърнало ликвидната криза в криза на платежоспособността.

„Не знаехме, че тогава финансовите пазари ще останат отворени“, казва един от най-високопоставените служители от френската администрация. „Искахме да предотвратим необратими последици от временна криза“, допълва той.

За по-бързото вливане на парите в бизнеса и икономиката правителството реши банките да оценяват заявленията и да администрират заемите. Компании от всякакъв размер или тип биха могли да поискат заеми на стойност максимум до тримесечните продажби на фирмите за период от 2019 г. или въз основа на данните за заплатите на по-новите компании. През първата година не се дължат капиталови плащания, а заемите могат да са със срок до 5 години. В случай на неизпълнение държавата ще покрие между 70 и 90 процента от сумата на заема, като по този начин защитава банките.