Икономиката на Франция и коронавирусът: Затишие пред буря

Арбитър в целия процес е специален комитет (CIRI), създаден още преди повече от 4 десетилетия, който е постигнал компромис в условията по програмите. До момента са раздадени заеми за 126 млрд. евро.

Малките компании кандидатстват директно пред банките, като представят бизнес план. Правителствената гаранция е автоматична и за компании с по-малко от 5000 работници и продажби под 1,5 млрд. евро се покриват 90% от средствата при неизпълнение. Близо 90 процента от 622 167 заеми, дадени до момента, са ​​за фирми с по-малко от 10 служители, а средният размер на заема е 91 000 евро. Само 2,8 на сто от всички допустими заявления са отхвърлени от банките.

Заемите за големите компании се одобряват от финансовото министерство, тъй като те са политически значими и осигуряват повече работни места. Има 40 такива заеми при среден размер от 379 млн. евро. Renault например получи 5 млрд. евро, а националният авиопревозвач Air France – 4 млрд. евро.

Държавата предоставя гаранции на повечето кредитополучатели без никакви връзки, но на най-големите фирми им е наредено да спрат изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции през тази година. На Air France бяха наложени и нови екологични цели.

Някои мениджъри ползваха парите за покриване на просрочени заеми, наеми, спешни сметки. Много бизнеси успяха да компенсират спада на продажбите с онлайн бизнес, така че забавиха с харченето на държавната помощ. Според бизнес лобито Medef много компании се отнасят към подкрепата от държавата като към пандемичен щит за повече сигурност. Неотдавнашно проучване сред 989 фирми установява, че 60% все още разполагат с поне три четвърти от парите, отпуснати им по правителствените програми.

Заеми и съкращения

Други компании обаче бяха принудени да използват средствата веднага. Conforama, силно задлъжнял търговец на мебели, собственост на южноафриканската група Steinhoff International, вече имаше проблеми и преди пандемията. Компанията покри с държавната помощ плана за съкращения на 1 900 души, договорен със синдикатите в края на 2019 г.

На такива затруднени компании банките отказваха заеми, освен ако акционерите им не участват с подкрепа. Въпросният комитет CIRI в случая има ключово участие, за да получат такива фирми заеми от държавата.

Europcar също са водили дълга борба с банки, защото Société Générale и BNP Paribas са предупредили, че правителствените програми няма да са достатъчни да решат проблемите на фирмата. Така комитетът се е намесил, за да получи компанията заем в размер на 220 млн. евро през май.

През лятото обаче стана ясно, че бизнесът на Europcar е в по-лошо положение, отколкото компанията е оценила, когато първоначално се е обърнала към финансовото министерство. Тя много бързо е изчерпала парите си на фона на срива на туризма и през септември беше принудена да започне преговори за преструктуриране на дълга. Europcar се съгласи в края на ноември да отстъпи над 90 процента от собствения си капитал на своите кредитори в замяна на опрощаване на дългове и инжектиране на пари в брой. Независимо от това пред Europcar предстоят по-трудни времена и може да се наложи компанията да затвори търговски обекти и да съкрати персонал.

Тази заплаха виси над много френски компании, особено малките, засегнати от второто блокиране. Някои магазини отвориха на 28 ноември, но баровете и ресторантите ще трябва да изчакат до 20 януари, за да разберат съдбата си. Давид Марчиано, собственикът на бар La Piscine в северната част на Париж, се притеснява, че ще има и трета вълна на вируса, защото хората ще се събират по празниците по домовете си. Той е сигурен в едно – че повече дългове няма да може да поеме, защото правителствените пари не са подарък.