При нормални обстоятелства би имало един голям въпрос, който да доминира в главата на инвеститорите днес - след изумителната победа на кандидатите на демократите за Сената в Джорджия: какво означава този резултат за посоката на бъдещата икономическа политика.
Времената обаче изобщо не са нормални. Дебатът около метежа в Капитолия и евентуален импийчмънт на президента не просто изтласка икономическата политика от заглавията, но и заглуши мрачната новина, че почти 4 000 американци починаха от Covid-19 в сряда - втората най-висока дневна смъртност до момента, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Докато мъглата се разсейва, би било добре инвеститорите да се отдръпнат и да обмислят по-голямото значение на това. Същевременно те също трябва да помислят и за неравенството.
Избраният за президент Джо Байдън прекара голяма част от последната година, обещавайки да се справи с дълбоките неравенства в богатството. Това не е изненада, като се има предвид, че това е ключова тема на демократите от много години или че данните за неравенството в САЩ изглеждат все по-гротескни.
През последните 30 години, както отбелязва доклад на Deloitte, делът на богатството, притежавано от най-богатите 10% от американците, е скочил от 61% на 70%, а за най-богатия 1% е нараснало от 17 на 26 на сто.
Още по-тревожно е, че „въздействието на Covid-19 върху неравенството в доходите в САЩ е такова, че преди да се подобри то ще се влоши още“, добавя Deloitte.
Доскоро изглеждаше малко вероятно една администрация на Байдън да може да направи каквото и да е, за да се справи с тази мрачна тенденция. В крайна сметка повечето фактори, които подхранват неравенството, са извън контрола на Белия дом, независимо кой седи в него.
Президентът не може лесно да създаде милиони стабилни работни места за средната класа, за да замести загубените от дигитализацията. Нито пък може да спре програмата на Федералния резерв за количествено облекчаване, която продължава да надува стойността на активите, държани от богатите, дори когато богатството на бедните домакинствата се свива относително.
Но сега е възможно да се появи шанс за промяна. Това е отчасти защото самият шок от пандемията и неотдавнашната политическа драма промениха господстващите представи за това какво е или не е нормално.
Всъщност би било полезно за инвеститорите да се запознаят отново с урок, очертан от историка от Станфордския университет Уолтър Шайдел във влиятелната книга от 2017 г. „Големият изравнител”. Въпреки че общества често стават по-неравни с течение на времето, подобни тенденции понякога се обръщат при моменти на рестартиране, породени от епидемии, държавен колапс или война.


Йотова: Позицията ни не бе застъпена в разпространената от Киев декларация
Стефан Белчев: Вътрешното потребление на горива е напълно гарантирано
Борисов с остро предупреждение: Хем хората обедняват, хем задлъжняват
Следи от стенописи на повече от две хилядолетия откриха в Провадия
Първите амфибийни десантни машини AAV-7 влизат на въоръжение в румънските военноморски сили
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Агент на OpenAI в защитена среда е получил достъп до интернет
Microsoft излиза от надпреварата при AI асистентите, прави Copilot универсален
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Със специално молитвено последование посрещнаха патриарх Даниил във Витлеем
Нова жертва на Пътя, този път край Пловдив
Светослав Бенчев: Пропан-бутана ще поевтинее с около 4-5 цента
Мирчев: Притесняваме се вече какво да очакваме с правителството на Радев
Димитров: За България вече не трябва да се говори като за евтина дестинация


преди 5 години Неравенството не е функция на парите, неравенството е функция на главите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар