При нормални обстоятелства би имало един голям въпрос, който да доминира в главата на инвеститорите днес - след изумителната победа на кандидатите на демократите за Сената в Джорджия: какво означава този резултат за посоката на бъдещата икономическа политика.
Времената обаче изобщо не са нормални. Дебатът около метежа в Капитолия и евентуален импийчмънт на президента не просто изтласка икономическата политика от заглавията, но и заглуши мрачната новина, че почти 4 000 американци починаха от Covid-19 в сряда - втората най-висока дневна смъртност до момента, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Докато мъглата се разсейва, би било добре инвеститорите да се отдръпнат и да обмислят по-голямото значение на това. Същевременно те също трябва да помислят и за неравенството.
Избраният за президент Джо Байдън прекара голяма част от последната година, обещавайки да се справи с дълбоките неравенства в богатството. Това не е изненада, като се има предвид, че това е ключова тема на демократите от много години или че данните за неравенството в САЩ изглеждат все по-гротескни.
През последните 30 години, както отбелязва доклад на Deloitte, делът на богатството, притежавано от най-богатите 10% от американците, е скочил от 61% на 70%, а за най-богатия 1% е нараснало от 17 на 26 на сто.
Още по-тревожно е, че „въздействието на Covid-19 върху неравенството в доходите в САЩ е такова, че преди да се подобри то ще се влоши още“, добавя Deloitte.
Доскоро изглеждаше малко вероятно една администрация на Байдън да може да направи каквото и да е, за да се справи с тази мрачна тенденция. В крайна сметка повечето фактори, които подхранват неравенството, са извън контрола на Белия дом, независимо кой седи в него.
Президентът не може лесно да създаде милиони стабилни работни места за средната класа, за да замести загубените от дигитализацията. Нито пък може да спре програмата на Федералния резерв за количествено облекчаване, която продължава да надува стойността на активите, държани от богатите, дори когато богатството на бедните домакинствата се свива относително.
Но сега е възможно да се появи шанс за промяна. Това е отчасти защото самият шок от пандемията и неотдавнашната политическа драма промениха господстващите представи за това какво е или не е нормално.
Всъщност би било полезно за инвеститорите да се запознаят отново с урок, очертан от историка от Станфордския университет Уолтър Шайдел във влиятелната книга от 2017 г. „Големият изравнител”. Въпреки че общества често стават по-неравни с течение на времето, подобни тенденции понякога се обръщат при моменти на рестартиране, породени от епидемии, държавен колапс или война.


Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
За младите колата е като Netflix: плащаш, ползваш и като ти писне, я сменяш
Как се организират агресивните групи за саморазправа у нас
Родители и ученици със спешен апел до Коцев: 400 семейства търпят резултатите от проблемите с училището
За утре е обявен жълт код за силен вятър във Варна
Фракциите в Иран се карат за целите на войната в отсъствието на Хаменей
Пакистан твърди, че споразумението между САЩ и Иран е близо
Оставка на директор задълбочава кризата в най-големия индийски конгломерат
Nvidia успокои кредитните пазари с външно финансиране за $500 млрд.
Руската икономика се връща към растеж въпреки ударите с дронове
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Париж затяга правилата за е-тротинетки: глоба от 135 евро без каска
Германски генерал: Русия вече изпитва НАТО за бъдещ конфликт
Meal Prep: Най-ефективният подход за здравословно меню
Как да прекратим токсичната връзка
Бивш журналист призна, че организирал бомбена атака срещу свой приятел


преди 5 години Неравенството не е функция на парите, неравенството е функция на главите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар