Коронавирусът може да е и възможност

"Това, което не ме убива, ме прави по-силен". Сентенцията на философа Фридрих Ницше е вдъхновяваща - макар че всеки, който e страдал дълго от коронавирус, може да ви каже, че това невинаги е вярно. Понякога това, което не ни убива, просто ни прави по-слаби, пише Тим Харфърд за Financial Times.

Приложима ли е максимата на Ницше към икономиката? Ще предизвика ли катастрофалното въздействие на пандемията голям разцвет? Или бедствието е просто бедствие?

Опасявам се, че отправната точка е да се приеме, че икономиката след Covid ще бъде по-слаба от тази преди него, посочва Харфърд. Рецесиите обикновено причиняват вреда, която продължава дълго след като самата рецесия избледнее.

Вижте трудовия пазар. Няколко икономисти установиха, че хората, които влизат на пазара на труда по време на рецесия, претърпяват трайни щети върху доходите си: пропускат първото стъпало на кариерната стълбица и прекарват години в наваксване. Това важи както за завършилите MBA в Станфорд, така и за хората, които са далеч по-малко привилегировани, включително отпадналите от гимназията и тези от етническите малцинства, които често са в неравностойно положение.

Такива „белези“ могат да се появят и другаде в икономиката. Корпоративните или личните фалити имат малко положителни страни. Когато някой вземе пари назаем и след това не може да ги върне, всички губят.

Рецесиите също така обикновено провокират строги икономии от страна на правителствата. В желанието си да изплатят дълговете, възникнали по време на рецесията, те ще искат увеличение на данъците и съкращаване на разходите. Нищо от това не вещае процъфтяваща 2022 година.

Но без да омаловажаваме ужасната здравна и икономическа цена на пандемията, има и причини за оптимизъм. Понякога Ницше е прав.

Любимият ми пример е с импровизираното соло на джазовия пианист Кийт Джарет през 1975 г. в Кьолн. След объркване на сцената му било предоставено мъничко пиано за репетиции с тенекиен звук - и разбираемо той отказал да свири. Когато все пак се съгласил, от съжаление към младия организатор, той сътворил изключително успешен спектакъл и един от най-продаваните записи на джаз концерти.

Ефектът на „калпавото пиано“ е рядък, но все пак се среща. Наскоро писах за кратка стачка на лондонското метро през 2014 г., която накара много пътуващи да намерят нови маршрути до работата си, посочва Харфърд. Много е просто, когато нашите стари решения са невъзможни, ние намираме нови. Понякога новите са по-добри.