Коронавирусът може да е и възможност

Това е напълно разбрано от компютърните учени. Алгоритмите, създадени за решаване на проблеми, като планиране на доставки или проектиране на компютърни чипове, са склонни да предизвикват случайни положителни шокове в иначе постъпателния процес. Без случайността алгоритъмът забива. Както и ние.

Всички можем да си представим начини, по които Covid-19 може да предизвика същото свежо мислене, най-очевидно при използването на интернет - най-после! - заменящ досадното, скъпо и отнемащо време пътуване. Гъсто населените градове отдавна са средища на иновации, както и, контраинтуитивно, имат по-слабо въздействие върху околната среда поради по-компактните домове и по-голямото използване на обществения транспорт, ходенето пеш или колоезденето. Ако най-накрая успеем да измислим начин за сътрудничество от разстояние, поне за някои хора, в част от времето, може да се надяваме да съживим по-малките градове без да губим иновациите или да насърчаваме дългите пътувания до работа.

Това е хубаво на теория. Има ли доказателства, че се случва някакъв вид „рестартиране“? Констанс Хънтър, главният икономист на консултантската компания KPMG, сочи появата на нови бизнеси. Заявленията за създаване на фирми в САЩ, стабилни на ниво от около 300 000 на месец (сезонно коригирани) преди пандемията, за кратко намаляха преди да скочат до над 550 000 през юли и оттогава остават доста над нивата отпреди пандемията.

Някои от тези заявления несъмнено са породени от необходимост и идват от хора, които са загубили работата си и търсят нов начин за препитание. Но много от тях изглежда са истински знаци, че новите бизнес идеи процъфтяват: моделът на бизнеса „с висока склонност”, който вероятно ще наеме персонал, показва същия спад и след това скок.

В такъв случай има място за надежда. Но възможностите лесно могат да бъдат пропилени. Един пример, както писа колегата ми от FT Мартин Сандбю, е да подобрим нашите политики относно бездомниците. Преди година много бързо беше намерен подслон за повечето бездомни в Англия. Това означава, че проблемът не е толкова нерешим, колкото сме склонни да мислим. Но дали това постижение ще бъде задържано? Чудя се.

Друга спешна нужда е от повече обучение в малки групи на деца, които биха се възползвали от това. Част от това се случва и загубеното обучение през изминалата година означава, че имаме нужда от много повече. Възможно е да стигнем до заключението, че този вид тласък за образованието на много деца е толкова ефективен, че никога не трябва да спираме. Но също така е лесно да си представим, че правим твърде малко и се отказваме твърде рано.

Припомням си изследванията на икономиста Йоханес Спиневийн за поведението на търсещите работа, пише Харфърд. Той забеляза две тенденции: много хора бяха оптимисти за резултата и песимисти относно контрола - или, на разбираем език, те се надяваха, че нещата ще се наредят, но се чувстваха безпомощни да влияят на събитията.

Това, от което се нуждаем сега, са песимисти относно резултата, но оптимисти за контрола - хора, които вярват, че светът след Covid може да бъде по-добър, само ако решим да го направим такъв.