Да санкционираш Русия е по-лесно да се говори, отколкото да се направи

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е подложена на все по-голям натиск да предприеме действия срещу Русия заради опозиционния лидер Алексей Навални, който може да „умре всеки момент“ след три седмици гладна стачка, според лекаря му. Миналият месец Навални обяви гладна стачка, за да поиска достъп до независим лекар, тъй като страда от изтощителни болки в гърба, откакто пристигна в поправителната колония, за да изтърпи тригодишната си присъда.

В интервю за CNN в неделя съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан коментира, че Вашингтон ясно е дал да се разбере, че ако Навални умре в затвора, ще бъдат наложени санкции, но не коментира какви могат да бъдат тези санкции. В отговор шефът на кабинета на Навални Леонид Волков каза: „Предпочитам Путин да бъде отговорен за това, което се случва сега преди Навални да умре“, пише онлайн изданието Foreign Policy.

Във Вашингтон държането под отговорност на руския президент Владимир Путин обикновено означава санкции. Те запълват, както наскоро се изрази дългогодишният наблюдател на Русия Марк Галеоти, празнотата между дипломатически изявления за „сериозна загриженост“ и изпращането на оръжие.

През март администрацията на Байдън санкционира няколко висши руски служители заради отравянето на Навални с нервно-паралитичния агент новичок. Миналата седмица бяха наложени допълнителни санкции и заради кибератаката SolarWinds срещу правителствени агенции и опит за намеса в изборите.

Как обаче да потърсите отговорност на човек, който вече е прибягвал до нервни агенти, за да изведе от строя най-яростния си критик? Как се избират целите за санкции и кога да натиснете спусъка?

„Със сигурност искате да спрете поведението, вместо да го накажете след това“, казва Джон Смит, бивш директор на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите, клон на отдела по санкциите. Колкото и шум да вдигат САЩ, че предприемат действия преди състоянието на Навални да се влоши, санкциите трябва да достигнат точка на натиск, която всъщност ще промени поведението.

„Ще трябва да изберете санкции, за които сте разумно убедени, че Кремъл наистина не иска да влизат в сила, и след това да обясните ясно на президента Путин, че тези санкции ще бъдат въведени, ако [Навални] умре или претърпи физически наранявания“, коментира Едуард Фишман, който работи по санкциите на Русия в Държавния департамент по време на администрацията на Обама. Това е заплаха, която най-добре се отправя насаме, добавя той.

Превантивните санкции, макар и удовлетворяващи вътрешно, могат дори да премахнат стимула за Кремъл да поддържа Навални жив. "Какво правиш тогава?" казва Брайън О’Тул, бивш служител по санкциите в администрацията на Обама.

Много агенции участват в санкциите, от Държавния департамент, разузнавателната общност и Съвета за национална сигурност до Министерството на финансите и правоприлагащите органи. Номерът в преследването на Русия, за разлика от, да речем, Северна Корея или Сирия, е, че руската икономика е преплетена с останалия свят. Това прави проблематични санкциите, които засягат неща като производството на петрол или други ключови сектори.