Избирателите в САЩ са по-загрижени за дълга от политиците

Президентът Клинтън ни помоли през 1994 г. да председателстваме двупартийната комисия за социалните права и данъчната реформа, за да проучим бъдещето на социалното осигуряване, Medicare и Medicaid, и да препоръчаме мерки за гарантиране на тяхната дългосрочна жизнеспособност. Реформите на тези популярни програми бяха толкова политически трудни, че намирането на консенсус относно решенията се оказа невъзможно по време на нашия мандат в Сената, пишат за Wall Street Journal бившите американски сенатори Боб Кери (демократ от Небраска) и Джон Данфорт (републиканец от Мисури).

Но в комисията имаше почти единодушие относно мащаба на проблема. Социалните разходи бяха в неустойчив тренд. Те съставляваха постоянно нарастващ дял от федералните разходи. През 1994 г. бюджетният дефицит бе 203 млрд. долара (2,8% от брутния вътрешен продукт), а държавният дълг бе 3,4 трлн. долара (47,8% от БВП).

Кризата, която идентифицирахме преди 27 години, изглежда пренебрежимо малка на фона на днешния дълг. Надпартийната Бюджетна служба на Конгреса (CBO) изчисли през януари 2020 г., че годишния бюджетен дефицит ще надхвърли 1 трилион долара и че дългът - който тогава беше около 17,2 трилиона долара - ще се увеличи повече от два пъти като дял от икономиката през следващите 30 години. Тези цифри не отчитат 65 трилиона долара нефинансирани задължения за социално осигуряване и Medicare. CBO сега прогнозира, че съгласно действащото законодателство дефицитът ще достигне 1,9 трилиона долара след 10 години, а дългът ще скочи от 102% до 202% от БВП в рамките на 30 години.

Изразът „настоящ закон“ е ключов, тъй като CBO прогнозира само какво ще се случи, ако правителството не направи промени в разходите и данъчната политика. Но президентът Байдън вече предложи допълнителни разходи за 5 трилиона долара през следващите 10 години, под надслова „инфраструктура“ и „инвестиции“, голяма част от които за нови или разширени социални плащания.

Отвъд цифрите, най-голямата разлика между тогава и сега е, че през 1994 г. и двете партии се тревожеха за дефицита и дълга. Днес изглежда, че нито демократите, нито републиканците ги е грижа. По времето на президента Тръмп националният дълг нарасна от 76% на 100% от БВП. Според първото предложение за бюджет на Байдън, дългът се очаква да достигне 117% от БВП до 2031 г.

Докато политиците от двете партии загърбват фискалните ограничения, добрата новина е, че солидна част от избирателите все още са загрижени за дълга. Проучване на Ipsos, проведено в периода 23-26 април, установи, че 75% от анкетираните смятат, че твърде многото дълг може да навреди на икономиката.

Настоящите данни сочат, че федералното правителство вкарва Америка в дупка. Според базовите прогнози на CBO - които не отчитат предложенията на Байдън - лихвените разходи ще надвишат разходите за социално осигуряване до 2045 г., като ще съставляват почти половината от федералните приходи през 2051 г.

Въпреки спешността на проблема, почти всеки избран служител във Вашингтон е в плен на „нищоправенето”. Въпреки че днешната свръхпартизанска политическа среда прави малко вероятно нашата фискална криза да бъде разрешена в скоро време, избраните длъжностни лица би било добре да предприемат поне някои действия за решаване на проблема.

Един обещаващ подход, Законът за федералните доверителни фондове, бе предложен от двупартийни вносители в двете камари, включително конгресмените Майк Галахър и Ед Кейс, и сенаторите Мит Ромни и Джо Манчин. Законопроектът има за цел да създаде процес за избягване на несъстоятелност на основните федерални доверителни фондове, включително тези, обхващащи болничната застраховка Medicare, социалната сигурност и магистралите.

Законът също така ще създаде „спасителна комисия“ за всеки фонд с шест членове от всяка партия. Тези комисии ще имат двустранни съпредседатели и ще бъдат натоварени с разработването на законодателство за спасяване на доверителните фондове. Най-малко двама членове на комисии от всяка партия трябва да се съгласят да представят предложения с мнозинство от гласовете. След като бъдат представени, предложенията ще получат ускорено разглеждане в Камарата на представителите и Сената. Този подход би бил справедлив и практичен, и ще се съсредоточи върху най-належащите проблеми, които имат определими срокове, вместо да се опитва да реши всички фискални предизвикателства на страната наведнъж.

Стана твърде ясно, че Америка не може да изгради стабилна икономика на основата на неустойчив дълг. Колкото по-дълго законодателите изчакват, толкова по-трудни ще бъдат решенията и толкова по-големи са рисковете за бъдещите поколения. Законът за федералните доверителни фондове предлага разумен начин да се започне.