ЕС трябва да може да изгонва членове с консенсус

В този смисъл ЕС и НАТО се различават от повечето други видове асоциации в този свят. ООН, например, също е клуб на национални държави, но има начин за изгонване на членове. Такова право има и Съветът на Европа, правозащитна организация с 47 държави членки, включително всичките 27 от ЕС.

Възможността за отстраняване също е по подразбиране в организации, чиито членове са физически лица. Католическата църква може и отлъчва хората за вероотстъпничество или други предполагаеми грехове. Конгресът на САЩ, подобно на повечето парламенти, може да отпраща членове (и го е правил 20 пъти). Това важи и за политическите партии, провинциалните клубове, училища и повечето други институции.

Този съдържащ се прерогатив за изгонване на членове е философски заченат в либералната традиция като естествено продължение на „правото на хората да се събират мирно“. В Древна Атина, първата демокрация в света, гражданите редовно са се събирали, за да пишат имената на отделни хора върху парчета керамика, наречени острака. Всеки, който е получавал достатъчно гласове, е бил остракиран, т.е. заточван (отлъчван).

Както обикновено обаче става в живота нещата се усложняват. Всеки може да се съгласи, например, че еврейска организация трябва да може да изхвърли член, който се появява със свастика и вика „Хайл Хитлер“. Но какво да кажем за организация, която обучава млади лидери и иска да държи настрана жените? Или профсъюз, който иска да изключи членове заради политическата им дейност? Или бойскаутите, ако искат да изгонят член само защото е гей?

Последните три примера са действителни дела пред американски съдилища, които илюстрират философските и етични конфликти. В първия съдиите решиха, че организацията не може да изключва жените; във втория, че профсъюзът не може да изгонва въпросните членове; но в третия, че бойскаутите - благодарение на Първата поправка на конституцията - имат право да пропъждат хомосексуален член.

Не съм на път да преразглеждам тези дела. Просто отчитам, че свободата е с две остриета. Понякога тя изисква защита на групите от отделни индивиди. В повечето случаи обаче се касае за защита на хората от групите, включително произволното им и несправедливо изключване. Това важи дори за държавите.

Следователно с изгонването шега не бива. То трябва да се използва само при екстремни обстоятелства и с пълен консенсус между членовете. Дори тогава изгонването винаги трябва да бъде обратимо, така че въпросният член да има шанса и стимула да се поправи.

ЕС трябва да постигне баланс. Това означава да се променят договорите, за да се гарантира, че изгонването е рядко, но възможно. Докато тези усилия стартират, Орбан ще има достатъчно време да размисли колко по-нагоре иска да се изкачи по популисткото си дърво. А унгарците - които все пак имат глас - могат да решат дали не предпочитат да сменят лидера си и да останат в клуб, който им харесва.