Разпадът на Афганистан подклажда търканията между Гърция и ЕС за миграцията

Разпространените доклади засилват натиска върху ЕС да наблюдава по-отблизо миграционната политика на Гърция. Това обаче се усложнява от факта, че собствената гранична агенция на ЕС, „Фронтекс" , се замесва в отблъскванията.

Така Гърция и ЕС са в противоречие как да се подходи към ситуацията. Гърция поиска допълнителни 15,8 милиона евро от Европейската комисия за патрули на бреговата охрана и наблюдение на морската граница в Егейско море. Брюксел обаче иска повече гаранции, че границата се контролира правилно - както от гръцки служители, така и от независим наблюдател.

Гърция твърди, че вече има адекватни предпазни мерки и обвинява ЕС, че иска нови механизми за надзор без да предлага нищо конкретно. „Гърция вече притежава такъв независим орган под формата на своята съдебна система“, казва Митараки, гръцкият министър на миграцията. „В сегашния си вид не са предложени алтернативни договорености като част от новия пакт, нито съществуват такива механизми, предписани от законодателството на ЕС“, посочва той.

Гърция не е забравила 2015 г.

Наследството на сирийската мигрантска вълна от 2015 г. е надвиснало над сегашното несъгласие. В разгара на гражданската война в Сирия над 1 милион сирийци потърсиха убежище в ЕС, като повечето от тях стигнаха до гръцките брегове. Притокът на хора раздели блока, защото страните членки не постигнаха съгласие относно обща политика за обработка и презаселване на сирийците. Страните от ЕС многократно се опитват - и не успяват - да създадат система за равномерно разпределение на търсещите убежище, които пристигат в ЕС.

Това оставя Гърция на ръба, защото Атина не иска повторение на събитията от 2015 г. Според Мицотакис Гърция е жертва на разединената миграционна политика на ЕС и провала на европейските институции.

Без собствена сплотена политика ЕС се опита да възложи голяма част от обработката на мигрантите на съседните си страни. През 2016 г. блокът сключи сделка с Турция, според която Анкара се ангажира да спре мигрантите да преминават към ЕС в замяна на финансиране на проекти за помощ на стойност няколко милиарда евро.

Сега, с бунта в Афганистан, ЕС следва подобна стратегия, като обещава да финансира бежанците в съседните на Афганистан страни. Очаква се страните от блока да обсъдят допълнително темата на форум по-късно този месец.

Гръцките власти са категорични, че ЕС се нуждае от пакт, който „в крайна сметка ще установи справедливо разпределение на тежестта между държавите членки“. Гърция обаче няма да чака блока да действа. Страната ще бъде домакин на лидерите на девет средиземноморски държави от ЕС този месец, включително Франция, Испания, Малта и Италия, за да изготвят собствена обща миграционна политика.

Гръцкото правителство също ускорява други мерки за втвърдяване охраната на границата. Наскоро приключи строителството на 27-километрова ограда и система за наблюдение по сухопътната граница с Турция. Страната планира да наеме около 1200 патрулни офицери през следващите месеци.

Гръцкият парламент гласува миналия петък за одобряване на ново законодателство, целящо да ускори депортациите и да ограничи усилията на неправителствените организации, които често търсят и спасяват мигранти край гръцките брегове.