Трябва да инвестираме повече в климатична адаптация

Глобалното затопляне е тук, a светът не е готов, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.

Необходимостта от адаптиране към променящия се климат се разглеждаше като отвличане на вниманието от по-спешната цел за предотвратяване на промяната. Днес е ясно, че адаптацията вече не може да чака. Наводнения, суши, тежки урагани и горещ купол в северозападната част на Тихия океан само тази година напомнят, че реалността вече е скъпа и непредвидима и става все повече такава. Както смекчаването, така и подготовката изискват внимание, за да се избегне увеличен глад, несигурност и масова миграция.

В доклад на ООН, публикуван по време на климатичната конференция в Глазгоу, се казва, че нужните разходи за адаптация в развиващите се страни сега са 5 до 10 пъти по-високи от сегашния размер на инвестираните публични финанси. Разликата се увеличава с нарастването на разходите и може да достигне до 500 милиарда долара годишно до 2050 г. за същите тези развиващи се икономики, изправени пред най-голямото бреме спрямо ресурсите си. Това е климатичната справедливост в най-основния й вид.

Така че защо не инвестираме повече, за да помогнем на целия свят да се справи?

Според фондацията Хайнрих Бьол, от 3,4 милиарда долара разходи, одобрени миналата година от големи международни климатични фондове и изразходвани в 151 държави, 1,6 милиарда долара са отишли за проекти за смекчаване и малко под 900 милиона долара са били похарчени за проекти, които се занимават както със смекчаване, така и с адаптиране. Само за проекти за адаптация са били одобрени по-малко от 600 милиона долара. Или вземете средствата, обещани от богатия свят на развиващите се страни: не само че цифрата не достига целта от 100 милиарда долара годишно, а и само една четвърт от нея е отишла специално за адаптиране. Междувременно твърде много от това финансиране все още се предоставя като заеми, които задлъжнелите страни трудно могат да си позволят. Подготовката съставлява още по-малък процент от общото глобално климатично финансиране.

Ясно е, че най-добрият начин за справяне с по-обилните валежи и покачването на морското равнище е декарбонизацията и избягването изобщо на тези резултати. Но дори при оптимистичен сценарий, при който нетните нулеви емисии ще бъдат постигнати до около 2050 г., можем да очакваме значителни промени и най-тежко ще пострадат страните, които са най-малко подготвени да се справят с последствията - от Африка на юг от Сахара до островите в Тихия океан. Някои от щетите и това ново несигурно съществуване вече са гарантирани. Вярно е, че Международната агенция по енергетика (МАЕ), която преди Глазгоу беше поставила света на път към затопляне от 2,1°C (спрямо прединдустриалното ниво - бел. прев.), сега заяви, че увеличените обещания на климатичната среща могат да намалят затоплянето до 1,8°C. Но това зависи от обещанията - и все още е температурно ниво, което носи големи рискове за климата.

Има подобрения. Организацията на обединените нации казва, че близо 80% от страните са възприели поне един инструмент за планиране на адаптацията на национално ниво, било то стратегия или закон. Но изменението на климата изпреварва подготовката, финансирането е недостатъчно, а данните както за рисковете, така и за плановете са непълни. Ковид беше пропусната възможност, като само част от трилионите, изразходвани за фискални стимули в световен мащаб, отидоха за адаптация.