Трябва да инвестираме повече в климатична адаптация

Основният проблем тук е очевиден. Проектите за смекчаване, независимо дали става дума за слънчеви панели или електрически автобуси, имат по-дълга история и често са по-големи и по-лесни за финансиране със заеми, предоставени от международни институции или търговски структури. Адаптирането, за разлика от това, обикновено включва по-малки проекти, усещане за ниска или никаква възвръщаемост, а най-голямата нужда от него е в развиващите се нации с по-ограничен капацитет за привличане на необходимите пари. И така, какво може да се направи?

Първо, трябва да разберем, че адаптацията е трансграничен проблем, а не вътрешен, както обяснява Джорджия Савиду от Стокхолмския институт по околна среда, която участва в изготвянето на тазгодишния доклад на ООН за пропуските в адаптацията. Парижкото споразумение, прието през 2015 г., признава това. На фона на смекчаването, устойчивостта на засушаване в Африка на юг от Сахара или защитата от покачването на морското равнище в Палау може да се разглеждат като местен проблем - и все пак страничните ефекти от причинените от климата проблеми с реколтата, различните видове недостиг и движението на населението безспорно ще засегнат всички.

На следващо място трябва да признаем, че частният капитал е от съществено значение. Търговските инвеститори вече увеличават своята понастоящем незначителна адаптационна роля, тъй като геопространствените технологии и климатичното застраховане привличат вниманието, но остават далеч по-малко заинтересовани към най-бедните държави. Това означава, че банките за развитие и двустранните донори трябва да окажат своя принос, като намалят риска на проектите - цената на капитала се покачва с климатичните предизвикателства - чрез гаранции или поемане на първоначалната загуба.

Те могат да предоставят техническа помощ, за да помогнат за превръщането на проектите, насочени към адаптацията, в привлекателни такива, дори просто като опаковат няколко заедно, и могат да помогнат на правителствата да преодолеят ограниченията на капацитета. Савиду и изследователи от Стокхолмския институт по околна среда и Университета в Кейптаун, изучаващи климатичното финансиране в Африка между 2014 и 2018 г., установиха, че коефициентите на изплащане на средства за адаптация - действително платената сума - са по-малко от 50%, в сравнение с почти 96% за финансиране на развитието като цяло.

Но също така е вярно, че не всички проекти биха били банкируеми по един и същи начин. Земеделските проекти могат да бъдат, но не и възстановяването на растителността по бреговата линия - дори ако такива проекти за адаптация често имат и ползи откъм смекчаване. Това изисква значително увеличение на грантовете, които възлизат на малко над една четвърт от общото публично климатично финансиране през 2019 г., според ОИСР. Дългът намалява фискалното пространство за справяне; безвъзмездните средства обикновено се отпускат по-лесно, достигайки до най-слабо развитите. По-ефективното използване на климатичните фондове също ще помогне за това.

И накрая, има нужда да се дефинира по-ясно адаптацията и да се възприеме по-широка гледна точка. Лъвският пай от средствата днес се насочва към шепа области като вода и селско стопанство, но пренебрегва жизненоважни основи на климатичните промени като здравеопазване или образование. По-здравословното и образовано население е по-устойчиво. Трябва да се обърне повече внимание и на мултипликаторите, като например да се гарантира, че жените играят роля във всеки проект.

Климатичните катастрофи са тук. Превенцията е закъсняла.