Американците мислят, че икономиката е зле, защото това наистина е така

Коментаторите, настроени приятелски към президента, не можаха да го разберат. Икономиката се разрастваше. Безработицата спадаше. Но обществеността беше недоволна и популярността на президента продължаваше да намалява. 

Така изглеждаха нещата за много републиканци през 2006 г. и те стигнаха до заключението, че проблемът е, че „бумът на Буш (младши – бел. прев)“ е „най-голямата история, която остана неразказана“, пише Рамеш Понуру за Bloomberg.

Сега недоумението застигна другата партия. Пол Кругман написа в New York Times, че „икономиката процъфтява през тази година“, но че мрачното отразяване на новините е повлияло на настроението на хората. Нийл Ъруин, в същия вестник, го нарече „голямо противоречие“ на днешната икономика: „Американците по много показатели са в по-добро финансово положение, отколкото са били от много години. Но те вярват, че икономиката е в ужасно състояние." Икономистите може да мислят, че инфлацията произвежда както печеливши, така и губещи, продължи той, но повечето хора не го виждат по този начин.

Ако това наистина е загадка, тя се повтаря често. Това се случи и по време на президентството на Барак Обама. През 2014 г. голямо мнозинство от американците смятаха, че икономиката е в рецесия - мнение, което репортерите посочиха, че е „напълно погрешно“.

Американците всъщност са песимисти по отношение на икономиката през по-голямата част от последните две десетилетия. „Индексът на икономическото доверие“ на Галъп стана отрицателен след спукването на дотком балона през 2000 г. и не регистрира устойчиви положителни показания до управлението на Доналд Тръмп преди пандемията.

Може би е по-поучително да проучим какво е общото между последните два периода на широко обществено щастие по отношение на икономиката - от 1998 до 2000 г. и от средата на 2018 г. до началото на 2020 г. И двата периода бяха време, в което стандартът на живот за повечето хора се покачваше.

Тези условия не бяха налице през 2006 или 2014 г., въпреки че икономиката растеше, а безработицата намаляваше. Домакинствата със средни доходи изкарваха по-малко през 2014 г., отколкото през 2000 г., след отчитане на инфлацията. През повечето години между тези две се наблюдаваха по-скоро спадове, отколкото повишения. Американците не бяха преминавлаи толкова продължителен период на разочарование от началото на воденето на тази статистика през 1953 г. Усещането за нещастие в обществото не беше ирационално.

То не е ирационално и сега. Доходите спаднаха през 2020 г., след като пандемията удари. Дори ако стандартът на живот отново започне да се покачва, положителните тенденции ще трябва да продължат, преди хората да започнат да демонстрират удовлетворение. Но жизненият стандарт все още не се повишава.

Заплатите и обезщетенията се движат нагоре с доста, но само в номинално изражение. Както посочват икономическите изследователи Джейсън Фърмън и Уилсън Пауъл III в анализ за института Питърсън, общите възнаграждения са с 0,6% под нивото си от декември 2019 г. в реално изражение. Ъруин пише, че икономистите виждат нарастващите заплати и цени като „двете страни на една и съща монета“. За повечето хора обаче нетният ефект в днешната икономика е, че „монетите”, които получават, не се увеличават толкова.

Разбираемо е, че промените в реалната стойност на заплатите имат по-голям ефект върху обществените настроения, отколкото промените в нивото на безработицата. Броят на хората, които плащат повече на бензиностанциите и в хранителните магазини, е много по-голям от тези, които са намерили нова работа.

Едно усложнение в тази история е, че финансовите условия на хората се подобриха благодарение на мащабните трансферни плащания, които федералното правителство въведе по време на пандемията. Възможно е обаче хората да не виждат тези трансфери като траен поток от доходи.

Най-простото обяснение защо обществото смята, че икономиката е лоша, е, че за повечето хора тя е такава. Не е нужно да измисляме теория за ефектите на съвременната партийност върху възгледите за бизнес цикъла, както нямахме нужда от такава и през 2006 или 2014 г. Трябва само да си припомним великата демократична максима: кракът знае най-добре къде му е тясна обувката.