Ако парите се игнорират, те си отмъщават

Но „Законът на Гудхарт“ има достоверно следствие: щом дадена мярка престане да бъде цел, тя отново ще придобие смисъл. Както Мървин Кинг, бивш управител на Английската централна банка, отбеляза в изключителна скорошна лекция: „Парите изчезнаха от съвременните модели за инфлацията“. Това е нелепо. И така, защо се случи то? Защото технократите имат глупавата склонност да предпочитат да грешат изцяло, отколкото да бъдат приблизително прави.

И така, къде сме днес? Оптимистите твърдят, че инфлацията, която наблюдаваме, е просто резултат от временен недостиг, причинен от пандемията. Това наистина е част от историята, както обяснява неотдавнашен документ на МВФ. И все пак изискването, се твърди там, е „да се поддържа все още непълното възстановяване и да се гарантира, че производството ще настигне тренда си отпреди пандемията – без да се позволява на заплатите и цените да се повишат“.

Точно така - трудността идва от това, че, както показа Робин Брукс от Института за международни финанси, инфлацията е станала всеобща: в САЩ тежестта на артикулите с покачване на цените от над 2% през 12-те месеца до януари 2022 г. в инфлационния индекс е почти 90 процента. За да се влошат нещата, Алекс Домаш и Лорънс Самърс твърдят, че измерителите, показващи много затегнат пазар на труда в САЩ, като например нивата на свободни работни места и степента на напускане, са по-добри индикатори за инфлационния натиск от липсата на заетост.

По-лошото е, че днешната затегнатост на трудовия пазар преди би била свързвана с безработица под 2 процента.

Накратко, инфлационният дух е излязъл от бутилката, особено в САЩ. Опасността е, че това предизвиква спирала, в която инфлационните очаквания се изместват нагоре, което води до бягство от парите и така допълнително дестабилизира очакванията. Няма смисъл да настояваме, че това няма да се случи, защото очевидно може да стане, когато инфлацията е толкова далеч над целта и предишните прогнози. Доверието ще трябва да бъде запазено, каквото и да е необходимо.

Какво означава това за политиките сега е достатъчно трудно да се каже. Но както убедително твърди Кинг, централните банкери също трябва да преразгледат някои от последните си доктрини. Точно както финансовата криза показа, че банкирането има значение, така и този инфлационен подем сочи, че парите са важни. Той също така показва, че бъдещите насоки предполагат повече знание, отколкото притежаваме.

Централните банки може да обяснят своята реакция, но не могат да кажат какво ще направят, защото не знаят какво ще стане с икономиката. На последно място, но не и по значение, таргетирането на средната инфлация със сигурност е мъртвородено. Никога не е имало смисъл да се таргетира бъдещата инфлация в светлината на минали грешки.

Наистина ли Федералният резерв на САЩ ще намали инфлацията под 2 процента, за да компенсира продължителното превишаване на целта? Това, което е логично, е да потвърди решимостта си да постигне своята цел в перспектива. Но също така е възможно да видим известна финансова нестабилност, която ще наложи по-задълбочено мислене и върху това.

Винаги трябва да помним колко малко знаем за икономиката. Централните банки трябва да бъдат смирени и разумни. Те не могат да игнорират ценна информация само защото не им харесва това, което тя показва. Да, не можем да управляваме икономиката чрез паричното предлагане. Но и не можем да го пренебрегнем. Това носи предупреждения.