Държавните дългове – новият високорисков сегмент?

Превръщат ли се държавните дългове в новите високорискови финансови инструменти? Това е въпрос, който мнозина пазарни участници и анализатори си задават в края на 2009 година, правейки аналогия с невъзможността на голяма част от получателите на ипотечни кредити да обслужват дълговете си през 2007 и 2008 година.

Сравнението между държавните дългове и ипотечните кредити не е случайно, поне с оглед страховете, които завладяват пазарите при всяка редукция на кредитен рейтинг или спекулация за необслужване на задължения. Най-пресните примери са свързани с паниката, причинена от новините около Дубай и Гърция.

През 2007 и 2008 година увеличаващият се брой просрочвания и необслужвания на ипотечни кредити и по кредитни карти изправиха глобалната икономика пред тотален колапс.

Държавните дългове обаче крият в себе си далеч по-разрушителен потенциал, който може да доведе до геополитическа нестабилност, социално недоволство и дори война, се казва в материал, публикуван в TechTicker.

В различна степен Гърция, Испания, Украйна, Австрия, Латвия и Мексико са страните, към които в момента са насочени погледите на пазарите. Дубай пък сякаш е на път да се отърве от недоверието благодарение на спасителната помощ от 10 млрд. долара, отпусната от богатия на петрол съсед Абу Даби.

Какво всъщност представляват държавните дългове. По официална дефиниция това са дългови инструменти, основно облигации, емитирани от дадена държава. Зад тях стои цялата мош на правителството и те се ползват с голямо доверие от инвеститорите. Парите, привлечени от тях, се използват обикновено за финансиране на ключови инфраструктурни проекти, здравни системи и други ключови пера.

Понятието „държавен банкрут” пък се асоциира с налагане на мораториум по дълговете, т.е. неизплащане на задълженията по различните дългови инструменти. Ефектите са същите, каквито има и за всяка банка, чийто кредитополучател не може да посрещне вноските по кредита си. Само че с по-голям размер.

Опасността, която се крие при налагане на подобен мораториум е доста голяма именно заради това, че по традиция държавните дългове се смятат за нискорискова инвестиция и много пенсионни фондове и инвестиционни компании имат големи позиции в този сегмент.

Най-пресните примери в историята на финансовите пазари са свързани с мораториумите, наложенои върху външния дълг на Русия през 1998 година и Аржентина през 2002 година. Последствията от тях бяха буквално унищожителни за финансовите пазари в Източна Европа и Латинска Америка.

В историята повечето държавни банкрути са регистрирани при съотношение държавен дълг/брутен национален продукт от 60% или повече. В това има известна логика – когато дълговете достигнат или надминат размера на икономиката на дадена страна, за нея става далеч по-трудно да обслужва задълженията си.

Тук е важно да се посочи обаче, че има и изключения от това правило. Най-лесният пример за това са САЩ и Великобритания, които се радват на доверието на инвеститорите и на висок рейтиг въпреки високата си задлъжнялост. Въпреки това обаче дори тези две страни са поставени под натиск и скоро може да претърпят редукция на кредитния си рейтинг.

Заради глобалната финансова и икономическа криза съотношението дълг/брутен вътрешен продукт се влошава за много от страните по света. С това се увеличава и опасността някоя от тях да обяви спиране на плащанията по задълженията си. Именно това поражда страховете и аналогиите с това, което се случи в частния сектор през изминалите две години.