Възмущението не е прекалено, а е наложително

Германската автомобилна индустрия знае много добре как да шокира. След дизеловата афера сега и трите големи концерна отново попадат под светлината на прожекторите – уви, не с положителни новини, а с това, че са финансирали опити с вредни емисии с маймуни.

Десет примати са вдишвали с часове токсични изпарения, докато учените са изследвали резултатите. За успокоение на маймуните са били прожектирани анимации. Всичко това става още по-възмутително заради изиграваната уж неинформираност на политиците в Берлин и някои мениджъри. Мнозина днес не искат да знаят какво са сторили вчера. Паметта е производна на интересите.

Доказуемо е например, че главният лобист на Volkswagen в Берлин Томас Стег още през 2013 г. е бил информиран за експериментите с животни, съфинансирани от неговата компания. Правният отдел на VW изрично се е съгласил на теста - чиято цел е била... да се разработи по-чиста дизелова технология. Стег не е възразил срещу опитите за отравяне на маймуните. 

Рутинното равнодушие на политиците в Берлин също е доказуемо, пише Handelsblatt. Преди 16 месеца имаше заседание на комисия по разкритията на Дизелгейт в германския Бундестаг. На 8 септември 2016 г., според протокола от 88 страници, двама експерти са докладвали за експериментите с животни във връзка с тестовете на вредни газове на автомобилната индустрия. 

Единият от тях е Хелмут Грайм, някога ръководител на катедрата „Токсикология и хигиена на околната среда" в Техническия университет в Мюнхен и член на анкетната комисия в германския Бундестаг за „Защита на човека и околната среда". През юни 2015 г. той получава орден за заслуги на Федералната република Германия (на немски: Verdienstorden der Bundesrepublik Deutschland, б. авт.), връчен от тогавашният министър на околната среда Барбара Хендрикс. Каква гротеска!

Пред членовете на комисията Грайм защитава репутацията си на ориентиран към индустрията учен. Той дори не счита предполагаемата дизелова афера (Дизелгейт) за толкова сериозна. Главната му теза гласи, че Дизелгейт е по-добър от репутацията му. Грайм основава оценката си с издайническата фраза: „Такава поне е нашата информация от опитите с животни".

Ученият описва и човешките изпитания с етична безпристрастност. Да, компанията е провеждала изследвания „с връстници на политиците“, като вдишването на азотен диоксид например, казва той в опит да се пошегува. „Разбира се, става дума за краткотрайна експозиция, защото никой не може умишлено да изложи хората на различни концентрации за дълго", обяснява той. Никой от присъстващите политици от водещите партии – социалдемократи, християндемократи и дори Зелените, не е задал допълнителен въпрос. Възмущението идва едва сега.

Има няколко поуки от всичко това. Първо – нямаме нужда от политици и мениджъри, които не виждат нищо, не чуват нищо и, което е по-важното - не чувстват нищо! Второ – научни ръководители, които легитимират за морално всичко, което от юридическа гледна точка не е забранено, правят мечешка услуга на компаниите, които са ги наели.  И трето, възмущението не е прекалено, а е дори наложително. Не е нужно да се извиняваме, че имаме чувства, когато изглежда, че други са дебелокожи. Има някаква форма на елитна небрежност, която е системно важна и не бива да се прекрачва.