Пазарите са като гравитацията. Дори да я пренебрегнете, или да не ѝ обръщате внимание, въздействието ѝ не изчезва. Освен ако не сме в Космоса. И сега това се доказва по впечатляващ начин в Турция. Въпреки че инфлацията се ускорява силно и валутата губи още повече стойност, централната банка намалява лихвените проценти. Резултатът е срив на лирата и заплаха от хиперинфлация.
От началото на годината лирата загуби около половината от стойността си спрямо долара и еврото. През ноември спадът набра инерция и валутата загуби около една четвърт от стойността си. Официално инфлацията е над 20%. Това повдига въпроса: Защо централната банка позволява това да се случи?
Причината си има име: Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент подчини формално независимата централна банка - и иска на всяка цена възможно най-ниските лихвени проценти.
И ги получава. Ердоган уволни трима гуверньори на централната банка заради различия по отношение на паричната политика. През пролетта той уволни шефа на централната банка Наджъ Агбал и го замени със Шахап Кавджъоглу - заклет приятел на ниските лихвени проценти. От септември насам централната банка намали основния лихвен процент от 19 на 14%. Няма съмнение, че ще продължи да го прави.
Калкулацията на Ердоган е рискована. Той иска да стимулира икономиката чрез ниски лихвени проценти и слаба лира. По този начин турските продукти ще поевтинеят на световния пазар, а почивката в Турция ще стане по-евтина за чуждестранните туристи. Освен това вземането на заеми ще стане по-привлекателно - при 20-процентна инфлация и 14-процентна лихва реалният лихвен процент е отрицателен.
Всъщност през третото тримесечие турската икономика отбеляза ръст от 7,4%. Международният валутен фонд очаква БВП на страната да нарасне с 9% през тази година - това би бил един от най-силните темпове в света.
Ердоган отчаяно се нуждае от растеж. Най-късно след година и половина в Турция предстоят президентски избори, а настоящият държавен глава иска да бъде преизбран. Популярността му спада и в момента социологическите проучвания не изглеждат никак добре за него.
Ердоган се надява, че високата инфлация скоро ще намалее и че сегашните последици са само временни съпътстващи щети. Много икономисти посочват, че това може и да не стане точно така: непрекъснатото обезценяване на лирата и високата инфлация могат да се отразят негативно на цялата икономика.
Турците могат да си позволят все по-малко неща заради инфлацията и обезценяването на валутата. Жизненоважните вносни стоки като енергията и суровините стават още по-скъпи. Освен това високата инфлация прави Турция по-малко привлекателна за инвеститорите. Те трябва да се съобразяват с бързото обезценяване на парите си. Това е омагьосан кръг: инфлацията допринася за изтичането на пари към валутни зони с по-стабилни валути и по-високи лихвени проценти. А това гарантира, че лирата ще бъде подложена на допълнителен натиск и ще засили инфлацията.
До президентските избори Ердоган, самопровъзгласил се за „враг на лихвените проценти“, по всяка вероятност няма да промени курса си. Да не забравяме, че той нарича лихвите „майката на всички злини“ и в противоречие с икономическата доктрина твърди, че високите лихвени проценти водят до висока инфлация, а ниските лихвени проценти - до ниска инфлация.
В икономическите науки и доктрини се застъпва друга логика. Според нея по-високите лихвени проценти обикновено оказват потискащо въздействие върху цените, тъй като оскъпяват кредита. Освен това така си заслужава да спестявате повече. Това означава, че компаниите ще инвестират по-малко, а потребителите – ще потребяват по-малко. Това намалява търсенето на продукти и затруднява повишаването на цените. Същевременно обаче това забавя и икономическия растеж. Но точно това пък Ердоган иска да избегне.
Последователно президентът обвинява „тъмните сили“ за инфлацията и срива на лирата. Той псува зловещото „лихвено лоби“, антитурските валутни спекуланти и опортюнистичните рейтингови агенции. Смята, че да му се противоречи е обида за Негово величество падишаха. И затова не е чудно, че централната банка следва примера и заветите му.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Лойд Остин: Би било доста скъпо флотът на САЩ да отвори Ормуз и да го задържи отворен
Лойд Остин: Ще бъде важно Европа да създаде капацитет за отбрана
Лойд Остин: Едва ли Китай иска да превземе Тайван със сила
Кафри от JPMorgan: Цените на петрола са сбъркани
САЩ нанесоха удари по Иран след свалянето на американски хеликоптер
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Режимът е по-богат от всякога: Северна Корея бележи невероятен икономически растеж
Мъж уби жена си и се самоуби в присъствието на трите им деца
Само 3500 долара: новият украински прехващач на Shahed привлича внимание
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
преди 4 години Много уместен въпрос. БВП за Турция се изчислява с долари и по памет нараства някъде с около 5% на годишна база. От друга страна положението там не е розово, високата инфалция води до свито потребление респективно по-малко произведени стоки. Колкото и да е нарастнал износа поради слабата лира, това не може да компенсира спада на потреблението и изтичането на капитрали поради икономическата несигурност. Та най-вероятно, няма значение в какво се мери защото данните са манупилирани. Всеки може да си запише на един лист колко струва хляба днес и да го сравни с цената след една година. Как се смята БВП обаче е пълна загадка. Почти всички страни го манипулират. Китай и Италия са влезли вече в учебниците. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Истината е по средата, може да си купиш повече стоки местно потребление на теория, но реално основно горивата и останалите вносни стоки, които не присъстват в местното производство ти изяждат покупателната способност. Разликата отива при султана, който решава колко да напечата и за какво да ги изхарчи... Възможен е и положителен ефект, но не при такива нива и такъв срок. Хора, които са изгубили половината си спестявания за година трудно може да ги накараш да спестяват в лири. А това продължава да тласка курса надолу и цените нагоре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Имам въпрос - как се отчита растежът. В Турски лири или щатски долари? Как се отчита БВП - в количество стоки или парично. Ако количеството стоки за потребление расте, защо хората не могат да купуват. Ако има много стоки цените им трябва да падат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Абе, копейник, турската лира падна с 50% за годината, то фъфли за Запада! Аман от чугунени кратуни с петолъчки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Инфлацията в Турция може да е голяма, но в България също не е малка. В САЩ пък отчитат инфлация невиждана от 40 години... Затова също ли е виновен Ердоган?!?!?! или по -скоро българските, европейските и американските управляващи... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години 85 милиона турски граждани са изправени пред инфлационен колпас и бедност от един единствен човек.Това е парадокса на обществата,които за разлика от животните стоят и гледат безучастно с нулев на практика инстинкт за самосъхранение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар