Газовата маневра на Путин може да рикошира неприятно към Русия

Един от най-големите икономически страхове на Европа, откакто Русия нахлу в Украйна, е спирането на доставките на руски природен газ. Тази седмица подобна заплаха изглеждаше по-реална. Министрите от Г-7 отхвърлиха искането на Владимир Путин да се премине към плащане за газа в рубли, а не в евро; Москва предупреди, че няма да продължи „благотворителните“ доставки. Германия, Австрия и други започнаха подготовка за въвеждане на дажби. Въпреки по-нататъшните словесни заплахи от президента на Русия и предупрежденията на европейците, че се подготвят за всякакви непредвидени ситуации, се очертава спасяващо репутацията решение. След многото шум от страна на Кремъл, това, което епизодът може би подчертава, е трудността на Русия да наложи контрасанкции, които не нанасят още по-голяма вреда на собствената ѝ икономика, пише Financial Times в редакционен коментар.

Това търсене може да е помогнало за скорошното възстановяване на рублата близо до предвоенните нива, но въздействието на мярката е до голяма степен козметично. Руската централна банка вече беше наредила на руските износители, включително Газпром, да конвертират 80 процента от постъпленията си в чуждестранна валута в рубли; указът на Кремъл само увеличава съотношението до 100 процента и прехвърля отговорността за закупуването на рубли върху купувачите на енергия.

Страните от Г-7 нарекоха действието на Путин блъф. Те твърдят, че изискването нарушава договорите за газ, деноминирани в международни валути – нещо, което Русия винаги е избягвала да прави, откакто започна да изнася газ за Европа през Студената война. Това остави Кремъл в леко абсурдната ситуация да заплашва да спре газа на клиентите, просто защото те настояваха да плащат в твърда валута, от която Русия отчаяно се нуждае. Указ, подписан от президента в четвъртък, изисква от чуждестранните купувачи на газ да отворят сметки в рубли и валута в Газпромбанк, която не е обект на санкции на ЕС, за да купуват рубли, които да използват за плащане. Това може да е нещо, което купувачите да изпълнят с неохота.

Германия, по-специално, се притеснява от началото на войната, че Москва може да затвори крановете дори само за няколко дни - достатъчно, за да създаде сериозни смущения за страна, която разчита на нея за половината от вноса си на газ. В действителност обаче Русия би нанесла огромни щети на икономиката си, ако спре газа за Европа за какъвто и да било период от време. Тя може да продължи да изпомпва горивото в хранилища за известно време, но тъй като няма друга дестинация за газа от своите западносибирски находища - Китай получава суровината от Източен Сибир - ще трябва да ги затвори. Според анализаторите газовите находища ще започнат да се влошават, което ще направи рестартирането им трудно и скъпо.

Точно това изчисление, че Русия не може да си позволи да преустанови доставките, подкрепя натиска на някои поддръжници на Украйна за по-нататъшни енергийни санкции срещу Русия, подобни на тези срещу Иран, а именно купувачите да плащат в гаранционни сметки у трети страни, от които Москва ще може да тегли средства само за някои основни нужди. Указът на Путин може да е отчасти опит да се предпази Русия от подобен ход.

Руският президент може да смята, че е отвърнал на Запада, като го е принудил да плаща в рубли, но чрез де факто промяната в газовите договори той ще накърни допълнително доверието в Москва като доставчик. Дори ако някои санкции бъдат отменени като част от евентуално мирно споразумение в Украйна, новата решимост на Европа да прекрати зависимостта си от руския газ ще бъде трайна.