Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Инфлацията вече е глобална, но отговорът ѝ има множество локални капани

Монетарните власти в САЩ, Китай и Европа са ограничени от вътрешните си политики, които не могат да преустановят

Инфлацията вече е глобална, но отговорът ѝ има множество локални капани

Снимка: Bloomberg

Когато става въпрос за ускоряването на инфлацията по света, не разчитайте на бърза реакция от двете най-важни икономики. Американската и китайската са хванати в капан от собствените си политики и вътрешни приоритети. Нито една от тях няма голям апетит за мерки срещу увеличенията на цените. Призивите на Германия за обуздаване пък идват твърде късно, пише Дениъл Мос за Bloomberg. 

Още по темата
За всеки, който все още е обвързан с идеята, че повишената инфлация е краткосрочно явление, добре дошъл отдих от годините на твърде нисък ценови реастеж, последните данни са отрезвяващи. Цените на производител в Китай скочиха с най-много от 26 години, а потребителската инфлация се повиши. Министерството на труда на САЩ съобщи, че потребителските цени са се покачили с най-бързия темп от 1990 г. (6,2% през октомври на годишна база - бел. прев.), надминавайки очакванията на икономистите. Икономическият съвет на Германия поиска Европейската централна банка да обясни как ще овладее паричната политика. Инфлацията в основната държава на континента ще бъде над целта на ЕЦБ тази и следващата година, прогнозира съветът.

Повечето централни банки знаят как да се справят с това, нали? Те просто повишават лихвите. Дори критиците на продължителните политики на лесни пари казват, че когато се стигне дотам, монетарните власти имат изпитана и вярна формула. Централните банки не смеят да рискуват наистина отвързани нива на инфлация, за да не се върнат към лошите стари времена от 70-те години на миналия век, поне в САЩ и Европа. Или, в случая на Китай, да прахосат голяма част от просперитета и икономическата стабилност, създадени от отварянето на икономиката от Дън Сяопин. Въпреки всички приказки за студена война между Вашингтон и Пекин, опитът на Китай с инфлацията до голяма степен следва този на Запада, според изследване на Резервната банка на Австралия, публикуван в навечерието на пандемията.

Сегашното кършене на ръце обаче не се случва във вакуум. Китай се тревожи за растежа, който вече е по-слаб от четвъртото тримесечие на 2019 г., преди ковид да връхлети света. Това, което започна през 2021 г. като рекордно възстановяване, е изложено на риск да завърши безславно. Bank of America наскоро намали оценката си за растежа на Китай през следващата година до 4% от 5,3%. Страната вероятно ще разхлаби паричната политиката въпреки ескалиращата инфлация, вместо да реагира на нея. Възможни са по-нататъшни съкращения на задължителните резерви за кредиторите. Премиерът Ли Къцян предупреди за натиск върху икономиката.

От своя страна на Федералния резерв ще му е трудно да ускори затягането. Председателят Джером Пауъл подчерта, че количественото облекчаване (QE) трябва да бъде завършено, преди да се обмисли повишаване на основната лихва. Намаляването на QE току-що беше обявено и се планира да приключи в средата на 2022 г. Това прави значителното оттегляне на стимулите малко вероятно преди третото тримесечие на идната година. Разбира се, Фед винаги може да ускори намаляването на покупките на активи (QE), но институцията цели да избегне пазарната истерия, която това предизвика през 2013 г. Фед вероятно се опасява, че ако свиването на покупките се направи бързо, инвеститорите ще се паникьосват, че предстои вдигане на лихвите или че Фед вижда по-голям проблем с инфлацията, отколкото се допуска. Това също така е лош момент да стои въпросът кой ще ръководи Фед през следващите четири години.

Малко вероятно е президентът на ЕЦБ Кристин Лагард да намери за полезна словесната атака на Германия. От създаването на еврото шефовете на ЕЦБ свикнаха германските ръководители да предупреждават за пороците на хлабавата монетарна политика. В ранните си дни ЕЦБ беше силно повлияна от тази гледна точка - банката се намираше във Франкфурт и първият ѝ главен икономист Отмар Исинг беше възпитаник на легендарно консервативната Бундесбанк. Но възгледите за твърди пари загубиха позиции през годините. Експанзионизмът сега цари в еврозоната. Германия загуби битката, но си остава противник на по-високите цени и не е по-малко склонна да вдига шум за това. ЕЦБ би трябвало да се притеснява донякъде от ерозията на политическата подкрепа в икономическия двигател на Европа.

Китай обича да захапва западните централни банки, като твърди, че QE и супер хлабавата политика причиняват повече вреда, отколкото полза. Но реториката в стил Бундесбанк не е подходяща за Народната банка на Китай (PBOC) и се нуждае от преосмисляне. Ако централната банка на Китай наистина беше враг на инфлацията, тя щеше да затяга, а не да обмисля облекчаване.

Пазарът на монетарната носталгия е в подем. Инфлацията е глобализирана, но не търсете глобален отговор от типа на споразумението Плаза от 1985 г. (по името на нюйоркския хотел, в който финансовите министри на водещите икономики се договарят за обезценка на долара спрямо основните му конкуренти - бел. прев.), което преначертава траекториите на основните валути. Вътрешните условия не са достатъчно благоприятни.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
0
 
1
преди 6 месеца
Успешното държавно противодействие спрямо сегашната инфлация е постижимо, защото се знае водещата причина. Накратко за ситуацията: Съответните органи на държавната власт са с недостатъчно разбиране за инфлацията. С този подход успешното държавно противодействие срещу инфлацията е невъзможно. Злокобната парич процедура на централната банка да прилага неправилен метод за предоставяне на пари за ползване със срок за връщане е водещата причина за инфлацията. Прекратяването на водещата причина за инфлацията е възможно. Необходимо е да се въведе подобрен метод за обществена употреба на пари.

Още от Анализи
Защо сме склонни да генерализираме?