Не социализъм, а по-умен капитализъм

Репутацията на икономистите, точно както дължината на полите, е подвластна на модата, пише Рана Форухар за Financial Times.

През последните десет години Джон Мейнард Кейнс получи ново признание, а Хаймън Мински в момента се радва на популярност. Мисля, че е време Джон Кенет Галбрейт да получи своята слава.

Концепцията за „компенсиращата сила” на покойния либерален икономист, изложена в книгата му от 1952 г. „Американски капитализъм”, е критика на гледната точка, че пазарът знае най-добре, която доминира американската политическа икономия от времето на Роналд Рейгън. Няма по-добър момент от сегашния да я препрочетем.

Въпреки много дискутирания възход на младите „социалисти” (не мисля, че са такива), американците все още приемат идеята, че частния сектор винаги разпределя ресурсите по по-ефективен начин от обществения. Това е мит, който отмира трудно, дори на фона на скандалите във фирмените бордове, експлозията на непродуктивен корпоративен дълг и обърнатата крива на доходността на ДЦК, която вещае рецесия в САЩ.

Политиците от всички партии са съгласни, че за да създадем реален и траен растеж, имаме нужда от свястна инфраструктура, модерна образователна система и здравна реформа. Частният сектор обаче разполага с малко стимули, за да се заеме с тези неща. Изграждането на пътища и управлението на публични училища и болници просто не е толкова печелившо, колкото построяването на луксозни апартаменти или финансовите спекулации.

Както Галбрейт би се съгласил, пазарите също така не са в състояние да се справят с по-широките икономически и социални ефекти от климатичните промени и неравенството в доходите. Очевиден пример е растящият студентски дълг, който се превърна в пречка за цялостния икономически растеж. Пазарните цени не могат да обхванат всички разходи, които тези проблеми създават.

Галбрейт би се съгласил и че корпорациите могат да бъдат точно толкова бюрократични и нефункционални (ако не и повече), колкото и правителствата. Неговата книга от 1967 г. „Новата индустриална държава” изследва това как големите компании са движени повече от нуждата да оцелеят като организации, отколкото от сигналите на търсенето и предлагането. Той предвиди, че с подема на такива организации ще намалеят иновациите и предприемачеството. Точно това се случи, когато икономиката започна да бъде доминирана от компании суперзвезди.

Погледнете някои от затруднените гиганти – от GE до Kraft Heinz и Boeing – и ще видите това, което Галбрейт предвиди. В безкрайното предледване на печалбата много компании просто местят пари от единия джоб в другия, с цел краткосрочни счетоводни резултати, без да правят истински иновации.