Тръмп, Си Дзинпин и играта на покер с Пхенян

Възможна среща на високо равнище с американския президент Доналд Тръмп. Публика в Народното събрание с китайския президент Си Дзинпин. Можем само да предполагаме, но има големи шансове лидерът на Северна Корена Ким Чен Ун да се чувства доста доволен. Назадничав, брутално репресивен режим, управляващ 25 млн. души, сега води вниманието на лидерите на най-големите световни сили, коментира редакторът на Financial Times Филип Стивънс.

Международната общност трябва да приветства визитата на Ким Чен Ун в Пекин. Алтернативата може да е война. Само допреди няколко месеца Тръмп обещаваше да изсипе „огън и гняв“ над Пхенян, за да унищожи програмата му за ядрени оръжия. Американският президент отказа да възприеме, че е възможно ядрена ракета на Северна Корея да достигне западните брегове на САЩ. Потенциалните разходи от военен конфликт са неизмерими. Въпреки това Пекин не желае или не може да попречи на своя непокорен съюзник и съсед.

Сега обаче имаме възможността за реална дипломация. Изпращайки севернокорейска делегация на Зимната Олимпиада в Пьончан, Ким размрази леко отношенията с Южна Корея. Предложението му да се срещне с Тръмп шокира Вашингтон и спря военните подготовки на САЩ. Пътуването до Пекин сигнализира, че Китай сега се чувства задължен да вдигне заповедта си за изключване, която наложи на Ким в отговор на многократните откази да зачете исканията за прекратяване на ядрената си програма.

Официалната китайска агенция Синхуа съобщи, че Си Дзинпин е похвалил госта си: „Тази година има обещаващи промени в ситуацията на Корейския полуостров и изразяваме нашата благодарност за големите усилия, които Северна Корея положи в тази посока“. Тези думи са отправени след години, в които Ким Чен Ун критикуваше Пекин, че подкрепя санкциите на ООН срещу Пхенян. Си Дзинпин – реално новият император на Китай, не е свикнал с подобно отстъпване от позициите. Но ако Ким е готов да се срещне с Тръмп, Китай не може да си позволи да стои отстрани.

Някой циник – или дори по-свободомислещ скептик – би казал, че севернокорейският лидер брилянтно изигра играта на дипломация. Той си купи време, за да разработи програмата си за балистични ракети. И размъти водата по отношение на отговорността за кризата. Когато Ким заяви, че иска да обсъди премахването на ядрените оръжия от Корейския полуостров, това, което всъщност има предвид, е, че Северна Корея си запазва правото да има ядрени оръжия, докато САЩ поддържа военното си присъствие в Южна Корея. Това не е сделка, която американският президент би бил готов да направи. Но ако преговорите пропаднат, вината може да бъде насочена към САЩ.

Нищо не предполага, че ядрените амбиции на Ким Чен Ум са отминали. Според доктрината в Пхенян бомба и средствата за нейното използване са единствената гаранция срещу опита на Вашингтон да свали режима. Севернокорейските дипломати непрестанно напомнят на западните си колеги за случилото се със Саддам Хюсейн в Ирак и Моамар Кадафи в Либия. Заплахите на Тръмп да премахне международната ядрена сделка с Иран само дава допълнителни муниции на Пхенян.

Това, което Ким Чен Ун иска от разговорите със САЩ, е признаването на Северна Корея за ядрена сила. Само когато се чувства сигурен Пхенян би обмислил споразумение за намаляване на военното напрежение на полуострова. Мненията на американските експерти не са единни за това колко близко е режимът да изграждането на ракета с бойна глава през Тихия океан. Но след като дълго време говориха, че за това е нужно години, вече започнаха да мислят в месеци.

Затова най-доброто, което може да произлезе от тези срещи, е перспективата да се избегне война. Пхенян, а може би и Пекин, може да се надяват, че докато Вашингтон осъзнае, че е бил измамен, той ще е изгубил ентусиазма си да възпламени Източна Азия. Разговорите ще са се превърнали в сдържане. Голяма част от света днес оформя външната си политика за извън свят отвъд Тръмп. Защо Северна Корея трябва да е по-различна?

Истинските оптимисти биха видели и друга възможност. Те представят преговорите като покер игра. В нея Тръмп и Си Дзинпин държат почти всички високи карти. Но докато играят един срещу друг, Ким се оказва истинският победител. Променете динамиката на играта и севернокорейският лидер ще бъдат принуден да покаже ръката, която държи.

Би трябвало досега да е станало ясно, че споразумението ще зависи най-вече от разбирателство между Китай и САЩ. И двете страни искат Ким да се откаже от бомбата. Тръмп владее военната мощ. А Пхенян почти напълно разчита на Пекин за доставки на енергия и храни. Китай обаче се страхува повече от срив на режима – и обединена Корея да разшири американското влияние до китайската граница – отколкото от ядрени ракети. Ким Чен Ун, от своя страна, иска преди всичко да остане на власт.

Ако има как да се излезе от тази ситуация, то се крие в споразумението Китай-САЩ, което гарантира териториалната цялост на Северна Корея и – макар да е трудно дори да си го помислим – сигурността на режима на Ким. Това реално ще бъде договорът, който така и не бе подписан в края на Корейската война. И, със съвместната подкрепа на Пекин и Вашингтон, офертата може да бъде отправена към Кин Чен Ун по такъв начин, че да не може да откаже.