Защо Фед да не влива ликвидност директно към хората?

Федералният резерв, който изглежда доволен, че икономиката е близо до 2% инфлация и пълна заетост, прави преглед на своите стратегии и инструменти.

Може би централната банка трябва да обмисли някои радикални опции, като например да позволи на обикновените хора да откриват сметки при нея, в които тя да влива ликвидност, когато прецени, че икономиката има нужда от подкрепа, пише за MarketWatch Питър Мориси, професор по икономика в Университета на Мериленд.

В исторически план, когато икономиката се забави, Фед намалява междубанковата лихва, което се пренася върху всички ставки – от краткосрочните кредити през 10-годишните и 30-годишните ДЦК до корпоративнтие облигации и ипотечните заеми.

Освен купуването и продаването на ДЦК с цел контролиране на междубанковата лихва, Фед определя и ставката, по която плаща на банките за техните депозити при себе си. Понастоящем банките получават 2,35% по тези сметки, въпреки че плащат на своите депозанти по-малко от 0,2%.

Междубанковата лихва, която Фед смята за неутрална (т.е. нито подпомага инфлацията, нито забавя икономическата активност) спадна. Преди финансовата криза централната банка повиши тази лихва до 5,25%, но едва ли ще се върне към тези нива, въпреки рекордно ниската безработица.

В момента целевият диапазон е 2,25-2,50%, като Фед няма много пространство за понижение, ако икономиката се забави. Това е най-убедителната причина за прегледа на нейните стратегии.

Нещо повече, дългосрочните лихви по ДЦК, както и ставките по корпоративните облигации за финансиране на големи инвестиционни проекти и по жилищните ипотечни заеми вече не се променят заедно с междубанковата лихва, както го правеха в миналото.

Когато Бен Бернанке повиши междубанковата лихва в периода 2004-2006 г., дългосрочните лихви по ДЦК едва помръднаха. А когато Фед вдигна лихвата четири пъти през 2018 г., ставката по 30-годишните ипотечни облигации първоначално също се увеличи, но след това спадна.

Глобално бизнесът все повече работи в долари, дори когато не участват американци. Доларовият дял на трансграничното дългово финансиране скочи до 62%, като около 40% от международната търговия е в долари.