Иранската петролна индустрия продължава да е в застой

Предполагаше се, че петролната и газова индустрия на Иран ще полети нагоре след ядрената сделка. Вместо това един от най-големите енергийни сектори в света все повече губи силата си, коментира Wall Street Journal.

Международните петролни компании стоят далеч от страната, след като администрацията на президента Тръмп заплаши да премахне сделката от 2016 г. и отново да наложи петролни санкции, вдигнали в замяна на ограничение на ядрената програма на Иран.

Ирански представители очакваха сделката да доведе до нови чуждестранни разходи за 10 млрд. долара годишно досега, насочени за петролния и газов сектор. През последните две години обаче са били инжектирани едва 1,3 млрд. долара, основно от Китай, казва Хомаюн Фалакшахи, фокусиран върху Иран консултант в петролната консултантска компания Wood Mackenzie.

След първоначалния си възход капацитетът за производство на петрол остана на ниво от 3,85 млн. барела на ден, посочва Международната агенция по енергетика, което е доста под различните оценки на Иран през годините. Френската Total подписа сделка за 1 млрд. долара, която бе посочвана като старт за западните инвестиции, но остава единствената, по която ще има развитие.

Компаниите като британската петролна ВР, френската енергийна EDF Group и германската Wintershall засега не са особено склонни да навлизат на пазара, защото те или компаниите им майки имат дейности в САЩ, които могат да бъдат засегнати, ако санкциите бъдат наложени отново, посочват източници.

Очакваше се петролната индустрия да бъде най-лесната за „ремонт“ част от иранската икономика, след като почти десетилетие санкции ограничиха износа на суров петрол. Иран е четвърта в света по размер на петролни резерви и първа по активи от природен газ – голяма част по който засега не се работи. Големите петролни компании като ВР имат дълъг опит в Иран, експертизата да получат петрол понякога трудната геология и желанието да се върнат при определени условия.

Ирански представители признават, че чуждестранните инвестиции се завръщат по-бавно от очакваното, обвинявайки, че САЩ насаждат страх и несигурност.

„Не съм доволен“, коментира иранският петролен министър Биджан Зангане в интервю. „Но полагаме усилия и съм оптимист“.

Тръмп постави 12 май за краен срок, до който трябва да бъде коригирана ядрената сделка, или ще поеме в посока, която може да значи възобновяване на санкциите върху продажбите на петрол от Иран.

Страната наистина отбеляза известно икономическо облекчение след вдигането на санкциите, износът расте с почти половин милион барела на ден, а се изливат и инвестиции от Китай. Тези барели помогнаха да се избегне финансовият срив, да се помогне на икономиката да расте и да се облекчи високата инфлация.

Анемичното възстановяване обаче донесе сериозно разочарование за гражданите. Икономическите тревоги бяха първоначалната причина за широките протести тази година, които се трансформираха в по-широко осъждане на управляващата система на Иран.

Прогнозите са икономическият растеж на страната да се забави до 4,2% през тази фискална година от 6,6% година по-рано, сочат оценки на Международния валутен фонд, който се позовава се на застоя в производството на петрол и несигурността около ядрената сделка.

Зангане твърди, че очакванията му са да сключи сделки с чуждестранни петролни компании през следващите седмици, а според руските държавни медии петролни компании от страната планират инвестиции в Иран. Някои западни компании също търсят сделки в страната, включително Baker Hughes, която се опитва да намери начин да използва неамериканските си служители да доставят оборудваме и услуги за газовия проект на Total, казват запознати източници.

Говорителка на Baker Hughes заяви, че „търговската ангажираност в Иран се ограничава до тези активности, които съответстват на американските държавни правила, лицензи и политики“.

САЩ все още забраняват всички доларови трансакции с Иран, което усложнява още повече нещата, тъй като петролът се търгува в долари. Големите банки не са склонни да осигуряват финансиране за иранските сделки.

Според запознати източници Total е събрала група малко познати банки от Китай, Франция и Италия, за да прехвърли пари за проект и да увеличи производството от най-голямото крайбрежно газово поле в Иран.

Иранските хардлайнери в същото време се стараят да ограничат чуждестранните инвестиции като тези на Total до природния газ, който е по-малко политически натоварен в Иран, тъй като не се изнася в големи количества като суровият петрол.