Жилищната площ в Столична община расте над два пъти по-бързо от населението

През периода от 2010 до 2019 г. жилищната площ в Столична община е нараснала с 6%, докато през същия период населението на общината се е увеличило само с 2,5%, показват данни на НСИ, цитирани в анализ на жилищата в Столична община на общинското предприятие „Софияплан“. Анализът е част от поредица проучвания на актуалното състояние и тенденциите в развитието на икономиката, населението и обитаването в общината и е първият етап от подготовката на Програмата на София – новия план за интегрирано развитие на Столична община, който ще насочва програмно финансиране от ЕС за периода 2021-2027 г. Жилища1

Освен това коефициентът, изразяващ броя нови жилища на година на 1000 души за София през първите години след 2010 г. е под 1, но рязко се вдига, достигайки пик от 6,7 жилища на 1000 души през 2019 г., което е в пъти над средните стойности за други европейски градове, показват още данните от анализа.

Абсолютният брой жилища на 1000 души също се повишава през последните години от 426 през 2010 до 460 през 2019 г., като тези стойности гравитират около средните за ЕС.

В същото време според демографската прогноза населението на Столична община през 2050 г. ще бъде около 1 442 000. Това е с около 70 хил. души повече от настоящия брой. Тази допълнителна бройка обитатели би имала нужда от около 32 хил. жилища. При сегашния темп на строителство, около 8 000 започнати нови жилища годишно, тези жилища ще бъдат изградени за 4 вместо за 30 години, пишат от „Софияплан“ и допълват, че това е индикатор за риска от създаване на голям брой празни жилища и съответно имотен балон.

Според авторите на анализа София няма нужда от допълнителни нови терени за жилищно строителство „на зелено“, а от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост. Ако все пак има нужда от увеличаване на жилищния капацитет, фокусът и инвестициите следва да бъдат съсредоточени върху старите индустриални терени и множеството необитавани жилища.

150 хил. жилища в София са необитавани

Според различни данни почти една четвърт от жилищния фонд, или около 150 хил. жилища в София, са необитавани. Авторите на анализа посочват, че една от причините за това е предвидената възможност в действащия Общ устройствен план (ОУП) на столицата за голямо строителство на жилища, която се експлоатира вече десет години.

ОУП "дава възможност за застрояване на голяма площ нови зони за жилища, които при средния стандарт на обитаване за Столична община, който е 30 кв.м на жител, биха могли да приемат близо един милион нови жители. Въпреки че такъв голям брой хора надали ще мигрира към София в близкото бъдеще, възможността за строителството на такова голямо количество жилищна площ вече води до негативни ефекти за средата – празни жилища, липса на инфраструктура, проблеми с придвижването", се казва в анализа.

Трите квартала с най-много предвидена, но все още нереализирана, жилищна площ са "Малинова долина – Запад", "Манастирски ливади – Изток" и "Витоша – Лозенец". Някои от тези квартали вече са класифицирани като проблемни поради липсата на базова инфраструктура в тях – училища и детски градини, паркове, канализация, улици и градски транспорт, посочват от "Софияплан".

Според експертите е необходима целенасочена общинска политика за насочване на инвестиционния интерес към обновяване на съществуващите сгради вместо строителство на нови.

„Възможността за строителство на нови жилища е необходимо да бъде значително намалена, за да не бъде изгубена напълно стойността на вече изградените жилища, както и за да могат те да бъдат обслужени адекватно с публична инфраструктура“, се казва в анализа.

Впъпреки непрекъснато увеличаващия се брой новопростроени, но и празни жилища липсва общинска жилищна политика. Един от индикаторите за това е ниският дял на общински жилища (около 2% от целия жилищен сграден фонд), като броят им непрекъснато намалява, констатират авторите на анализа. Освен това съществуващият общински жилищен фонд е силно амортизиран и деградиращ. Моделите за управление, настаняване и поддържане са неефективни. Липсват механизми за жилищно подпомагане, включително и в частния сектор, насочено към най-нуждаещите се, но и уязвими групи и млади хора, допълват те.