Парламентът ратифицира договора за добросъседство с Македония

След 18 години отлагане Договорът за добросъседство и сътрудничество между България и Македония окончателно е факт.

Документът беше подписан на 1 август 2017 г. на официална церемония в Скопие от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. В понеделник македонските депутати го ратифицираха, а днес това направиха и българските им колеги.

Народните избраници единодушно подкрепиха договора, с който съседните държави се ангажират да работят заедно за изчистване на несъгласията помежду си и за по-доброто си общо бъдеще.

Въпреки това се чуха и критики към договора, макар и само от страна на един депутат - Валери Жаблянов от БСП.

Според него договорът е "недоносче, една измишльотина, апотеоз на атлантическите амбиции на Балканите".

"Крайно време е да спрат фанфарите, 6 месеца ги слушахме", призова той.

Според него в договора в член 8, точка 2 въпросът за българската нация е оставен настрани.

"Днешните политически реалности на Балканите са в резултат от грубата намеса с международни догори на великите сили, днес тези политически реалности са начертани въпреки волята на нашия народ от Черно море до Охридското езеро", отсече той и допълни, че врагът е македонизмът, роден в титова Югославия и наложен с международни договори.

Според Жаблянов договорът реабилитира македонизма, той стъпва върху него и признава съществуването на два отделни народа, на два езика.

"В член 6 нашата държава се задължава да се бори с недобронамерената пропаганда, а недобронамерената пропаганда вече ще е поставянето на паметна плоча на загиналите български войници в Македония, някой да излезе да твърди, че Вапцаров не е българомакедонец, а чист българин, че Димитър Талев е написал историята на Македония, че братя Миладинови са събирали народни приказки, всичко това става недобронамерена пропаганда и какво ще правят там тези, които се чувстват по друг начин, а не като македонци, кой ще ги защити, след като сме се подписали под това, а на всичкото отгоре му свирим с фанфарите", скочи социалистът.

Той определи договора като "геополитическо търгашество от най-ниска проба".

"Това не е държавническа политика, а всички продължаваме да смятаме, че тук някакъв нов Наполеон се е явил в средата на Балканите, който подписва договори и чертае граници", упрекна червеният депутат.

Юлиан Ангелов от "Обединени патриоти" пък му отговори, че явно прокарва чужди интереси, след като се обявява против документа.

"На всички е ясно, че един такъв договор ще допринесе само за добруването, но пак има опит на определени среди чрез народни представители да се защитават чужди интереси, а когато някой реши да чете договора като дявола Евангелието, винаги ще намери начин", отсече той.

Според Пламен Манушев от ГЕРБ няма как да се каже, че този договор е предателство.

"Само преди 26 години България е признала Македония като независима държава, а сега може ли да се върнем назад и да кажем, че няма такава държава. С този договор ще спре антибългарското говорене, защото имаше големи нападки, този договор дава и възможност най-накрая и на историците да работят заедно", посочи той.

Кристиан Вигенин от левицата също се обяви в защита на документа и настоя, че той не е свободно съчинение, а много добре и продължително обмислен договор.

Външният министър Екатерина Захариева обясни, че всички искат да има силна и стабилна Македония.

"Вече антибългарската кампания не печели изборите в Македония и да се надяваме, че това ще е трайна политика", коментира тя.

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество се състои от 14 точки, като най-дебатираните, особено в македонската общественост, бяха признаването на обща история между двете страни, изграждането на мултидисциплинарна научна комисия за изглаждане на историческите недоразумения между двете страни и член, който блокира спорната точка в македонската конституция, насочена към защита на етническите македонци в България, ефективно преустановявайки дългия спор за македонското малцинство у нас.

Ето някои от основните точки:

- чл. 2, ал. 2 казва, че "българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО".

- чл. 8 постановява, че "двете страни ще организират по съвместна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности".

- чл. 11, ал. 5, в който "Македония потвърждава, че нищо от нейната конституция" не може да се ползва като повод "за намеса във вътрешните работи на България спрямо лица, които не са граждани на Република Македония".

Още новини от Dnes.bg