Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Защо избухнаха протестите в Иран?

Размириците не могат да бъдат разбрани, ако се разглеждат изолирано от смесицата между процедурна демокрация и мракобесническа теокрация, пише Ахмед Садри

Защо избухнаха протестите в Иран?

Снимка: Ройтерс

Ислямска република Иран е странно същество, родено от политическата еволюция на човечеството, пише иранският професор по социология в американския университет Lake Forest College Ахмед Садри за AlJazeera.

Епизодичните ирански размирици – от целенасоченото реформистко въстание през 2009 г., водено от средната класа, до сегашните бурни бунтове на по-ниските класи и безработните, не могат да бъдат разбрани, ако се разглеждат изолирано от смесицата между процедурна демокрация и мракобесническа теокрация, която бе вкарана в конституцията на революционен Иран преди четири десетилетия.

Дълбоко в авторитарната система на Иран има едно мъничко демократично сърце с изборни, президентски и парламентарни камери, отчаяно биещо срещу непоколебимия, теократичен екзоскелет. Това туптящо демократично сърце удължи живота на системата въпреки невероятно лошото управление на местните и международните дела от страна на революционните елити.

То обаче не успя да омекоти авторитарния колапс. Реформаторското движение не успява да постигне мисията си, тъй като конституцията дава три четвърти от политическата власт на „Върховния лидер“: неизборен, постоянен пост, с който „религиозен юрист“ придобива огромни правомощия, включително командването на въоръжените сили и външната политика, право на вето върху президентските кабинети и парламентарните инициативи и командване на най-страшната в света Революционна гвардия с нейните военни, паравоенни, разузнавателни, съдебни и извънсъдебни правомощия, с които налага волята на лидера си.

Още по темата

Демократично избраният президент и парламент (камо ли медиите и обикновените граждани) нямат никакъв шанс да предизвикат правомощията на Върховния лидер. В резултат на това системата остава непрозрачна, сляпа за собствените си недостатъци, устойчива срещу растеж и неспособна да се адаптира към вътрешната и външната среда.

Бунтовете днес са израз на неудовлетвореността на хората с тази закоравяла строгост, коментира Садри.

Бе нужно десетилетие след революцията от 1978 г., за да може демократичното движение да намери своето самосъзнание сред сегмента кадрови елит на революцията - по време на разочароващия край на войната с Ирак през 1988 г.

Минаха още десетина години това усещане да се развие преди да придобие политическата форма във вълната, която доведе президента Мохамад Хатами на власт през 1997 г. Реформаторите целяха да заздравяват демократичните черти на Републиката, докато в същото време омекотят теократичните и авторитарните ѝ характеристики.

Те обаче се провалиха, тъй като управляващите теократи не биха позволили да се разделят дори и с минимално количество власт. Те се впуснаха в битка с Хатами със зъби и нокти и саботираха плановете му. Създаваха, по думите на първия реформистки президент, „криза на всеки девет дни“, за да го пречупят.

Провалът на реформаторите доведе до обществено безпокойство. След като надеждите за реформа на Ислямската република бяха потушени, мнозина избраха да не гласуват на изборите през 2005 г. Това позволи на власт да дойде неоконсервативният контраелит, ръководен от Махмуд Ахмадинаджад.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (11)

   1| 2    
0
 
4
 
11
majnata до: Jay Gould
преди 11 месеца
2
 
5
 
10
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
Кой ръчка сега в Иран - не е много ясно. Навремето, когато шахът играеше по свиррката на САЩ, франсетата обгрижваха аятолах Хомейни като изгнаник на своя територия. Дойде 1979 г. и аятолахът по живо по здраво се завърна в Иран и сътвори тази теокрация. Тогава между шаха и Хомейни ли е бил раздорът или между САЩ и Франция? Ето как великите сили стоят в дъното на всяка щуротия по света. Сега има бунтове и се взираме в сърцето на парламента и в ччалмата на Хаменей, който е доживотен водач с мандат от делфийския оракул. Не мисля, че в Иран не могат да се справят с тези бунтове, където бесят на кранове всеки, който дръзне да спи по слипове нощно време. Нещо друго има и то не е видимо през призмата на лисабонския договор и желанието на хората да отидат от Криводол в Мюнхен, а по-скоро има раздвижване в средите на действащите резидентури.
8
 
15
 
9
преди 11 месеца
В Иран има икономически проблеми и безработица, особено в провинциите, откъдето тръгна бунта. Но ''Сития на гладния не вярва''. Докато такива като Викито не останат без работа и не се чудят с какво да си платят сметките, все ще пишат за демокрации и простотии.
7
 
15
 
8
преди 11 месеца
Личи си, че статията е писана от ляв либерал-демократ, с банкова карта, който се чуди в петък дали да иде в Лидл или Метро да си напазари в събота :) и си няма понятие нито от ислям, нито от шиити, нито от персийската история и днешна реалност. Демокрация, сърчица, избори, бла-бла :))) Журналисти...
1
 
13
 
7
fri
преди 11 месеца
- значи "ч-алма" е забранена дума в сайта ви?
- я не се излагайте!!
Младите им мъже, които дават по улиците, не са с ч-алми и др. атрибути на исляма.

Още от Други
Икономическото равенство между половете буксува