Лесните пари от количественото облекчаване направиха живота по-тежък за някои

Bank of England (BoE) често трябваше да опровергава обвиненията, че годините на лесни пари са увеличили неравенствата. Тя публикува неотдавна изследване, което обаче стигна точно до противоположния извод: деветте години на купуване на активи, които наляха 375 милиарда британски лири (527 милиарда долара) в колебливата световна икономика, в крайна сметка не са увеличили тази пропаст: "Каквото и маргинално влияние да е оказал извънредният период на стимулираща парична политика върху неравенството, той не е свързан с цялостно повишаване на общите показатели на неравенството."

И така BoE всъщност казва, че ако измерите различните ефекти от периода на количествено облекчаване на централните банки основно между 2008 и 2014 г. върху различните групи, паричната политика е имала пренебрежимо влияние върху нетното богатство. Проблемът е, че ако разглеждате последиците като цяло, пропускате истинската история за въздействието на количественото облекчаване, коментира главният изпълнителен директор на Acheron Capital Жан-Мишел Пол за агенция Bloomberg.

Британската централна банка прави преглед на последиците от паричната политика върху домакинствата, разделени по доходи и възраст, и тези ефекти варират в широки граници. Разликите между отделните групи са важни, не само защото те обясняват защо количественото облекчаване не успя да предизвика инфлация, но и защото подчертават приноса на количественото облекчаване за по-поляризираната политическа среда, на която ставаме свидетели сега.

Например, доходите на младите хора бяха подкрепени непропорционално много от количественото облекчаване, докато лихвените проценти върху спестяванията на по-възрастните изпаднаха в застой. Може да се каже, че ефектите грубо се балансират. Но, както показват данните, по-възрастните домакинства регистрираха по-голямо повишаване на нетното богатство, по-специално тъй като количественото облекчаване подкрепи устойчиво цените на жилищата.

Младите хора може да са запазили работните си места, но цените на жилищата станаха непосилни за тях, създавайки това, което сега във Великобритания наричат "поколението наем". С други думи не само че най-бедните извлякоха много по-малка полза, но и мечтите на най-младите за утвърждаване в обществото станаха още по-трудни за постигане.

Това обяснява защо целевото равнище на инфлацията не работи при тези обстоятелства. По-богатите хора имат слаба склонност да потребяват и по-голяма да спестяват, отколкото най-бедните. Онези, които разполагат със средства, извлякоха предимство от ниските лихви по кредитите и вложиха всички дивиденти от количественото облекчаване във финансови активи или недвижимо имущество.

При условие че по-голямата част от парите, създадени от количественото облекчаване, се озоваха у най-богатите, те ги инвестираха обратно, вместо да консумират с тях - нещо, което предизвика инфлация на активите, а не потребителска инфлация. Тъй като цените на активите не влизат в сметката при изчисляването на инфлацията от BoE, количественото облекчаване бе продължено след кризата с погрешната надежда, че ще доведе до инфлация на потребителските цени. Вместо това то изостри още повече неравенствата и насърчи рискованото взимане на прекалено големи кредити.