По-лошо от глобализацията е само липсата ѝ

Един ден през 1956 г. ирландският държавен служител Т.К. Уитъкър бил разтърсен, когато видял корицата на списанието Dublin Opinion. Илюстрация показвала празна Ирландия, до текста „Скоро за продан: неразвита страна, ненадминати възможности, великолепни гледки, политически и други, собственици отиващи в чужбина“.

Ирландският модел на икономическа и емоционална автаркия (самозадоволяване – бел. прев.) се провали. Близо половин милион ирландци емигрираха през 50-те години. До 1960 г. в републиката бяха останали по-малко от 3 млн., пише Саймън Кюпър за Financial Times. 

Ирландия беше решила да се глобализира, въпреки че никой по това време не използваше тази дума. Планът проработи. Основата на днешната богата, отворена страна бе поставена от Уитъкър (който почина на 100 години през 2017 г.), както обяснява Финтън О’Туул в „Не познаваме себе си: Личната история на Ирландия след 1958 г.“

През 50-те години много изолирани места със закъснение се качваха на кораба на глобализацията, който бе възобновил своето плаване след 1945 г. Днес се разиграва подобна драма, най-вече по западните граници на Русия: откъснати страни се опитват да се глобализират. Войната в Украйна, често описвана като битка за демокрация, е също толкова и битка за глобализацията.

В края на 50-те глобализацията вече печелеше спора. Новата Европейска икономическа общност стимулираше търговията и през декември 1958 г. десет западноевропейски държави правят своите валути конвертируеми. На 5 юни 1959 г. Лий Куан Ю полага клетва като министър-председател на Сингапур и се заема да превърне бедния нов град-държава в световен промишлен износител. Месец по-късно Испания се отказа от своята политика на разрушителна автаркия в ирландски стил и започна да привлича търговия, чуждестранни инвестиции и туристи.

Лондонското Сити, което се беше превърнало в скучно място за безкрайни обеди и деца, играещи из празните пространства след бомбардировките, както го описва Оливър Бълоу в „Страната на парите“, също намери път към глобализацията: неговите депозити от нерегулирани офшорни долари, така наречените евродолари, се утроиха през 1960 г., както показа историкът Катрин Шенк.