Силният растеж може да се превърне в главоболие за Марио Драги

За Марио Драги, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), може да се каже, че има щастлив проблем.

Икономиката на еврозоната се представя по-добре от всяка прогноза преди няколко месеца. Това е причина да празнуваме. Но от растежа също възникват и предположенията за това кога ЕЦБ ще трябва да действа, за да поддържа инфлацията под контрол. За господин Драги това е въпросът, пише New York Times.

Управлението на инвеститорските очаквания и избягването на неоправдани сътресения на пазара са сред най-важните задачи на президента на централната банка. Бързопроменящите се икономически данни и смесените послания на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ показват, че изявленията на Драги от декември, че централната банка ще продължи със стимулиращите мерки поне до септември, вече изглеждат остарели.

Драги има възможността да актуализира своето посланието в по-късно четвъртък, когато се очаква да проведе пресконференция, като задачата му ще бъде да успокои какофонията от спекулации и да предостави известна сигурност за намеренията на банката, като същевременно запази възможностите си в случай, че обстоятелствата се променят.

Инвеститорите и анализаторите ще се вслушват внимателно в евентуалните промени в тона или езика на Драги, които да намекват за край на програмата за количествени облекчения.

New York Times публикува сигнали, които предполагат, че централната банка не бърза да затяга икономиката на еврозоната:

-Очаква се инфлацията да нарасне постепенно
- Рисковете за растежа са в общи линии балансирани
- Продължаващото поскъпване на еврото представлява риск за растежа

Сигнали, показващи, че централната банка може да преустанови програмата си за стимулиране след септември:
- Увеличава се доверието, че инфлацията се приближава до официалната цел от 2%
- Възстановяването на еврозоната се подобрява
- Силата на еврото отразява икономическите основи

От декември показателите за растежа в еврозоната непрекъснато се засилват. Доверието в бизнеса и това на потребителите са на най-високото равнище за повече от десетилетие. Безработицата от 8,7% е на най-ниското си ниво от началото на 2009 г.

Нарастват очакванията, че програмата за количествено облекчаване ще приключи след септември. Това ще даде възможност на банката да започне да повишава основния си лихвен процент, който в момента е на нулево ниво, някъде през 2019 г.

Тези променящи се очаквания водят до някои нежелани странични ефекти. По-специално, еврото поскъпна спрямо долара, тъй като инвеститорите смятат, че ще могат да спечелят по-висок интерес към европейската валута. Но едно силно евро също прави продуктите, произведени в 19-членната еврозона, по-скъпи в чужбина, което може да навреди на износа и в крайна сметка да доведе до спад в икономическия растеж.

Повечето анализатори очакват Драги да изпрати силен сигнал в четвъртък, че Европейската централна банка ще продължи да налива пари в икономиката, докато няма несъмнени признаци, че инфлацията се приближава до официалната цел от 2%.

Мнозинството от 25-членния Управителен съвет вероятно се насочва към постепенното премахване на количественото облекчение. Някои от тях напоследък поставят под въпрос дали има смисъл да се удължи стимулът на централната банка.