Бизнесът ще трябва да разчита все повече на по-възрастни работници

Възрастните работници не са аутсайдери, възрастната работна сила е огромен резерв за българския пазар на труда и е петролът на българската икономика. Тези тези бяха изказани на кръгла маса на тема "За активен и пълноценен живот на възрастните хора в България".

Основни лектори по темата бяха доц. д-р Георги Бърдаров от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Иван Нейков - директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Форумът беше открит от заместник-социалния министър Султанка Петрова, предава БТА.

Според експертите работодателите ще трябва да разчитат все повече на по-възрастни работници и това може да е от полза за развитието на икономиката. По-възрастните работници са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща длъжност, са част от изводите на дискусията. Плюсовете от уменията им превишават потенциалните проблеми, като нарастващи здравословни проблеми с възрастта, смятат още експертите.

Глобалните демографски изследвания на ООН показват, че България е сред десетте страни в света с най-висок дял на възрастното население, като в тази класация страната ни е пета в света с над 25 на сто от населението на възраст над 60 години. По изследванията на ООН преди нас са само японците, италианците, германците и шведите, каза Иван Нейков. По думите му и четирите "нещастни нации" са сред двадесетте най-развити страни и никой не твърди, че нациите им преживяват катастрофа заради това, че населението им застарява. Според Нейков тези страни са пример за начин на живот и може да се окаже, че една от причините е броят на възрастните хора в тези страни.

Нейков заяви, че отношението към възрастните хора се оказва големият изпит, пред който се изправя всяко общество. Демографската характеристика на България през следващите 25-30 години предопределя тенденцията, че българският пазар на труда ще функционира при непрекъснато нарастващ относителен дял на по-възрастните работници и ще намаляват младите работници, които навлизат в трудовия живот. 

Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика показват, че е невярна тезата, че свързаното с възрастта намаляване на физическия капацитет води до автоматично влошаване на трудовото изпълнение и намаляване на производителността на възрастните работници. Липсват каквито и да е убедителни данни, че възрастните работници се отличават с по-ниска производителност, каза Нейков.

По думите му все повече данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден показател за производителността от възрастта на работниците. Изследванията сочат, че случаите на краткосрочни болнични до няколко дни, които са най-често проблем за работодателите, намаляват с възрастта на работниците. Статистиката на инцидентите по време на работа показва, че като цяло възрастните работници по-рядко стават жертва на трудови злополуки в сравнение с младите си колеги. Когато обаче възрастният работник е засегнат от трудова злополука, това води до по-тежки наранявания, каза Нейков.

Много личностни характеристики - като мъдрост, стратегическо мислене, цялостно възприемане, способност за обмисляне, се развиват с напредването на възрастта, сочат изследванията. Трудовият опит и професионалният капацитет също се обогатяват с възрастта, каза Нейков. По думите му физическият и сензорен капацитет намалява в процеса на стареене, но тези промени на функционалния капацитет трябва да водят не до обявяването на възрастния работник като аутсайдер, а да се вземат предвид при адаптиране на работната среда. 

Анализите сочат, че пълното компенсиране на намаления функционален капацитет на работника може да се постигне не толкова с пари, а с добро управление, коментира Нейков по повод тезите, че вероятно адаптирането на работните места ще изисква много инвестиции. По думите на експерта комбинацията от застаряващо население и непрекъснато възникваща необходимост от нови умения прави неизбежно развитието на капацитета на възрастните работници. Това означава не само да се предоставят стимули, но и да се намалят бариерите, които пречат на предприемачите да инвестират в обучение, а такава бариера е, че работодателите и работниците невинаги виждат ползите от инвестиция в нови знания и умения.

Имаме данни, че хората на възраст 55 плюс са песимистично настроени дали ще могат да използват новите умения, като често основната причина за това е, че работодателите не приемат, че възрастните работници имат потребност от обучение, каза Нейков. Ако работникът знае, че новите умения ще му осигурят кариера и личностна реализация, това ще доведе до много силна мотивация, посочи той.

Бившият социален министър очерта една важна предстояща промяна в организацията на труда - бързото разширяване на обучението на нови работници на самото работно място, където възрастните работници ще бъдат незаменими ментори.

В Германия още преди 30 години се обърнаха към висококвалифицираните специалисти-пенсионери от почти всички професии, като им беше предложена програма към Министерството на икономиката, в която десетки хиляди пенсионери започнаха да работят като консултанти в над 120 държави в целия свят. Работят с подкрепата на Германия и предават опит на фирми, заявили необходимост от консултациите. Няма пречка тази програма да бъде въведена в България.