Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума, това твърди д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.
Д-р Ножаров гостува в „Светът е бизнес“ за да говори за измененията на Закона за висшето образование и приоритетите в областта в Националния плана за възстановяване и устойчивост. Внесеният проектозакон има и положителни аспекти, смята експертът. Промените са насочени към свързаността между висшите училища, интердисциплинаростта и съвместното обучение на студенти. Но има и притеснителни моменти, които би следвало да се обсъдят, допълни госта.
Висшето образование и науката са съставна част от Плана на възстановяване и устойчивост, който също обхваща необходимостта за реформа в образованието. Един от проблемите в момента е т.нар. Карта за висшите училища и висшето образование, която бе приета. Ножаров я нарича екзотичен документ, който не съществува никъде по света. Документът третира т.нар. изследователски висши училища, които ще са общо 7 в България, като парите за тях по плана са 240 млн. в рамките на 6 години или по 6,8 млн. годишно на висше училище. Идеята е средствата да стигат само до структури, които са доказали обективно научни резултати. Според експерта обаче това трябва да се постигне чрез въвеждане на изследователски професионални направления, а не с изследователски висши училища. Идеята на министерството с университетите цели да бъде оправен регионалният дисбаланс сред тях, защото повечето висши училища са съсредоточени в столицата. Това обаче е грешен подход, смята Ножаров.
„Донякъде регионализираме чрез феодализация, което води закрепостяване на студентите и висшето образование. Не може да закрепостим студенти към дадени регионални висши училища“, казва той, добавяйки: „Да сливаме и да съкращаваме и столични висши училища, които са показали по-високи научни показатели от регионалните.“
Експертът обяснява, че обмислената методика не толерира и няма обективни показатели за научо-приложната и практическа стойност на изследванията в университетите. Така на практика изследователски висши училища ще стават само тези, които имат направления в природните науки. Ако обаче погледнем направление икономика, ще излезе, че неспециализираните университети, тези които имат катедри по природни науки, могат да излязат по-напред от специализираните икономически такива, въпреки че вторите ще имат много повече научен принос в областта. Това създава нелоялна конкуренция между университетите, смята Ножаров. Той добавя, че в идеите на министерството липсва и начин за обективна оценка за интереса на бизнеса – каква е практическата и приложната стойност на научните изследвания.
До скоро нашите висши училища не са били стимулирани да правят наука, обяснява експертът. Кариерното израстване на преподавателите не беше обвързано с научни резултати. А 70% от критериите, които вкарват един университет в международната класация, са свързани точно с научната му дейност.
„В България правим екзотики, защото нашите университети не влизат в международната рейтингова система“, изтъква Ножаров.
Това е важно, защото при намаляващите кандидат-студенти в България, ще бъдем принудени да влезем в борба за международните студенти. Ножаров е убеден, че това е начинът за българските университети да вървят нагоре и той минава през правенето на наука.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Откриха ценна находка при разкопките на средновековния град Русокастро
Румъния не е готова за еврото, не изпълнява нито един критерий
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак