АЦБ запази лихвите без промяна и прогнозира най-слабия растеж от десетилетие

Английската централна банка запази лихвите без промяна в четвъртък, като това се случва точно 50 дни преди Великобритания да напусне Европейския съюз, съобщава CNBC.

Както очакваха пазарите, деветчленната Комисия по паричната политика на АЦБ, начело с Марк Карни, единодушно гласува основния лихвен процент да остане на ниво от 0,75%.

„Икономическият растеж на Великобритания се забави в края на 2018 г. и изглежда отслабва още в началото на тази година“, заявиха от централната банка. Като аргументи за забавянето бяха посочени по-слабата активност в световен мащаб и несигурността около Brexit.

Малко след обявяване на решението на АЦБ британската лира поевтиня с 0,44% спрямо долара до 1,2875 долара.

Премиерът на страната Тереза Мей е в Брюксел, за да настоява пред европейските лидери за правно обвързващи промени в споразмунието за Brexit.

Пазарните участници все повече се притесняват от перспективата петата по големина икономика в света да напусне ЕС без сделка.

Ако това се случи, Английската централна банка заяви, че ще обмисли повишаване на лихвените проценти, за да компенсира вероятното обезценяване на лирата. Повечето икономисти обаче вярват, че е по-вероятно банката да намали лихвите, за да смекчи очаквания удар за икономиката.

Последната промяна на лихвения процент във Великобритания беше направена през август, когато централната банка повиши лихвите с четвърт процентен пункт до най-високото им ниво от март 2009 г.

Английската централна банка предупреди, че икономиката се намира вероятно в най-слабата си година от световната финансова криза преди десетилетие, допълва Guardian.

От АЦБ днес намалиха прогнозата си растежа за 2019 г. от 1,7% на 1,2%.

За 2020 г. очакванията за икономически растеж също бяха снижени до 1,5% от 1,7%, докато за 2021 г. прогнозата е за ускорение на растежа.

Инфлацията вероятно ще се забави до под целта си поради понижението на международните цени на петрола, преди да се върне обратно над границата от 2% в следващата една година

Основната причина, поради която АЦБ смята, че инфлационният натиск ще нарасне, е по-бързият ръст на заплатите, след като нивото на безработица във Великобритания достигна най-ниското си ниво за повече от 40 години.

В протокола на централната банка пише още, че доверието на потребителите за общото състояние на икономиката, е значително отслабено.

АЦБ прогнозира растеж от 0,2% през всяко от първите две тримесечия на годината, което е ревизиране в посока надолу спрямо предишните очаквания за 0,4%. Очаква се активността да се ускори към края на годината, въпреки че от банката подчертаха, че представянето на икономиката ще зависи от развръзката около Brexit.

“Икономическите перспективи ще продължат да зависят в значителна степен от оттеглянето на страната от ЕС, както и дали преходът ще е плавен или труден, както и от реакцията на домакинствата, бизнеса и финансовите пазари”, се посочва още в изявлението на банката.

Банката повтори предишно предупреждение, че няма гаранция, че лихвените проценти ще бъдат намалени в случай на Brexit без сделка.

Повишаването на лихвените проценти от страна на банката ще противоречи на хода на други централни банки.

Повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакват лихвените проценти да се повишат по-късно тази година, ако Brexit премине гладко.

Но финансовите пазари, като се има предвид шансът за Brexit без сделка, виждат само малко над 50% шанс за увеличение на лихвите.

По време на Световния икономически форум в Давос, който се проведе миналия месец, гуверньорът на АЦБ повтори, че централната банка ще реагира в каквато е нужно посока при твърд Brexit.

“Банковата система на страната е в добра форма и ще се справи дори при напускане на ЕС без сделка“, каза още Марк Карни. Той добави, че през последните няколко години банките са повишили капиталовите си буфери, като това ще им помогне да запазят кредитирането си дори ако британската икономика се свие с 8% през месеците след Brexit, а цените на жилищата се сринат с около една трета, както банката предупреди в най-лошия си сценарий.

Марк Карни каза, че банковата система има около три пъти повече капитал, отколкото преди финансовата криза.