Бундесбанк: Намалялото потребление е свило ръста на германската икономика

Германската икономика вероятно е отчела спад през последното тримесечие на 2021 г., след като производството е продължило да бъде ограничено заради проблемите с доставките, а потреблението се е свило заради подновените опасения от коронавируса. Това е записано в месечния доклад на централната банка на Германия (Бундесбанк), цитиран от Ройтерс.

Растежът на най-голямата европейска икономика се е забавил през есента, докато недостигът на доставки и проблемите с тях са повлияли негативно на промишления сектор въпреки потреблението, което се е заддържало на стабилни нива. Опасенията около омикрон варианта обаче повлияха и на този сегмент на фона на ограничителните мерки, които бяха въведени отново в страната.

"Промените в поведението и въведените ограничителни мерки в някои случаи имаха значително влияние върху икономическата активност в сектора на услугите, особено през декември“, посочват от Бундесбанк. „Има вероятност брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия да е отбелязал лек спад през последното тримесечие на 2021 г.“, посочват от финансовата институция.

От Федералната статистическа служба (Destatis) съобщиха, че икономиката на Германия се e свила с до 1% през последното тримесечие на 2021 г., след като появата на омикрон варианта на коронавируса влоши допълнително ситуацията в страната заедно с проблемите при доставките и най-бързо ускоряващата се инфлация от три десетилетия.

Перспективите за новата година обаче изглеждат по-оптимистични, след като облекчаването на проблемите с веригите на доставките спомогна за силен ръст на фабричното производство.

Може да отнеме повече време инфлационните перспективи да се подобрят, предупреждават от регулатора, като допълват, че покачването на цените може да остане „значително високо“ в началото на 2022 г. поради поскъването на енергията и проблемите с доставките.

През декември инфлацията в Германия е достигнала 5,7 на сто и очакванията на Бундесбанк са показателят да остане над целевото равнище от 2% на Европейската централна банка (ЕЦБ) поне до 2024 г.