ЕЦБ: Постоянно поскъпване на петрола може да изтрие под 1% от БВП на еврозоната

Постоянен ръст в цената на суровия петрол може да изтрие под 1% от потенциалния ръст на икономиката на еврозоната в следващите четири години - отражение, което би могло да бъде намалено допълнително от зеления преход, прогнозира Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Ройтерс.

Икономическата теория предполага, че постоянно високите цени на петрола ще намалят производителността и способността на икономиката да расте, създавайки условия за по-висока инфлация.

Но емпиричните изследвания от петролния шок от 70-те години на миналия век показват, че икономиките може да се приспособят с времето, като например намалят зависимостта си от изкопаеми горива.

Ръст от 1% в цената на петрола ще намали потенциала за ръст на икономиката на региона с около -0,02% в средносрочен план, показват прогнозните модели на ЕЦБ.

При предполагаем 40-процентов ръст в цените на суровината в следващите четири години спрямо периода 2017-2020 г. ЕЦБ изчислява, че отрицателният ефект върху брутния вътрешен продукт (БВП) ще е в размер на 0,8 на сто за периода.

Данните са базирани на икономическите прогнози на ЕЦБ от юни, според които цената на европейския сорт Брент ще е средно 105,8 долара за барел през 2022 г. и ще спадне до 84,3 долара за барел до 2024 г.

От ЕЦБ добавят, че реакцията на регулатора към банката, която започна с лихвено повишение през юли, може допълнително да намали негативния ефект върху растежа, като стабилизира очакванията.

Освен това, по-гъвкава икономика спрямо тази от последния петролен шок може да ускори технологичните промени, по-конкретно - за енергийното потребление, необходимо за транспорта и домакинствата, съществуват зелени алтернативи, които са далеч по-малко зависими на петрола, допълват от ЕЦБ.