Бъдещето ще бъде в по-голямата регионализация

Когато главният изпълнителен директор на най-голямата компания за управление на активи в света обявява края на глобализацията, е време да го вземем под внимание, пише Financial Times в редакционен коментар.

Лари Финк, основателят на BlackRock, неотдавна написа в писмо до акционерите, че войната в Украйна, която задълбочава свързаните с пандемията промени във веригата на доставки, е сложила край на последните три десетилетия на глобализация. Той очаква повече фирми и правителства да произвеждат и се снабдяват на местно и регионално ниво, а не в световен мащаб. Войната, пише той, бележи „повратна точка в световния геополитически ред, в макроикономическите тенденции и капиталовите пазари“.

Това е промяна, която всъщност се задава от десетилетие или повече. В известен смисъл отделянето между най-големите икономики в света, САЩ и Китай, започна в деня след фалита на американската банка Lehman Brothers, когато Китай разгърна своята мащабна програма за фискални стимули и започна да преосмисля либерализацията на финансовия пазар в англо-американски стил.

Пекин не е сам в това отношение; много страни решиха, че глобалният капитал през последните 40 години е изпреварвал с твърде много националните икономики, създавайки стрес и неравенства в много държави. Тези стресове в някои случаи доведоха до популистки реакции срещу глобализацията, обикновено определяна като способността на стоките, хората и капитала да се придвижат там, където е най-продуктивно за тях.

Последните няколко десетилетия на глобализация създадоха безпрецедентен просперитет на глобално ниво. Но в повечето страни неравенството нарасна. Част от недоволството е свързано със стагнацията на заплатите и загубените работни места, особено за работниците във физическия труд и долната средна класа в богатите страни. Повечето от това се дължи на технологични сътресения на пазарите на труда, но част се корени в това, което учени като Дейвид Отър нарекоха „китайският шок“, имайки предвид приемането на Китай в Световната търговска организация.

От 2000 г. нататък потокът от западен капитал в тази страна с евтин трудов пазар с безпрецедентен размер задържа заплатите и работните места в индустрията на САЩ. Това допринесе за динамика от вида "победителят получава всичко", при която по-голямата част от ръста на доходите отива в най-големите мултинационални компании, Китай и други азиатски страни с висок растеж.

Това беше подпомогнато от липсата на подходяща антитръстова политика на САЩ и твърде голямата финансова и корпоративна дерегулация на запад. Всъщност глобализацията никога не беше завършена, тъй като Пекин огради своите капиталови пазари и защити стратегически индустрии по начини, които не са в унисон с правилата на Световната търговска организация.

По-малките развиващи се държави отдавна се оплакват, че неограничената свободна търговия би им навредила. Сега много богати страни също се оплакват от това. Решението не е търговски войни срещу конкуренти, а промени както във вътрешната политика, така и в международните институции, за да се спаси най-доброто от глобализацията, като същевременно се помага отново да се свърже световната икономика с вътрешния просперитет по начини, които карат гласуващите да усещат, че техните лидери преследват интересите им.

Финансовата криза, пандемията и войната наистина фокусираха корпоративните умове върху това как глобалните вериги за доставки могат да бъдат уязвими в периоди на стрес. Плановете на Китай за кръгова икономика може да превърнат по-биполярния свят в свършен факт.

Бъдещето ще бъде в по-голямата регионализация. Увеличаването на заплатите в Азия, по-високите цени на енергийните продукти и екологичните и социални стандарти правят дългите вериги за доставки по-скъпи. Регионите се различават по отношение на това как да регулират данните и цифровите икономики. По-нестабилната политика също ще играе роля.

Икономическото махало отново се люшна. Този последен цикъл на глобализация продължи 40 години. Надеждата е нещата да не се отклонят твърде далеч в обратната посока, докато се придвижваме към нов световен ред.