Четири основни фактора, които ще влияят на инвеститорите в имоти през 2017 г.

Политическите тенденции, корпоративните резултати, инфлационният и/или дефлационният натиск и „крехкостта“ на пазарите ще са четирите водещи фактора, които ще влияят на поведението на инвеститорите в имоти, прогнозира в свой анализ онлайн изданието ipe.com.

Инвеститорите често се повлияват повече, отколкото трябва, от политиката, като се има предвид, че политическите фактори в много от случаите са временни, подчертава изданието. Това, което не трябва да се забравя, е, че възвръщаемостта от инвестициите зависи от по-прозаични фактори, като например корпоративните финансови резултати, нивото на инфлацията и политиките на централните банки.

Това не означава обаче, че ролята на политиката за инвеститорите трябва да се омаловажава, посочва още изданието. Не може да се отрече, че политическите промени може да имат съществено влияние върху икономиката и инвестициите.

През тази година точно заради очертаващите се политически сътресения корпоративните финансови резултати изглеждат по-важни от всякога, тъй като стабилните фундаменти на бизнеса го правят по-устойчив на политически шокове, подчертава изданието. Популизмът приема вече застрашителни размери по целия свят, дебатът за Brexit отдавна стана идеологически и на практика прерасна във война между консерваторите и либералите във Великобритания. В Европа предстоят ключови избори в Германия и Франция. Геополитическите рискове също се увеличават на фона на напрежението между Русия и Запада и непресъхващия мигрантски поток от Близкия изток и Северна Африка към Европа заради войните и възхода на радикализма в държавите от региона.

В анализа се подчертава, че колкото по-добре се представят акциите на дадена компания, толкова по-добри се очаква да бъдат и нейните резултати. Или поне на фундаментално ниво. Има обаче някои фактори, които могат да променят тази динамика и при някои обстоятелства акциите може да поскъпват при незначителни ръстове на печалбите. Това вече го видяхме наскоро – много борсови индекси се търгуват на исторически върхове, докато много от корпорациите не впечатляват с резултатите си и печалбите им стагнират.

Това обяснява защо резултатите на бизнеса през тази година ще са от изключителна важност и дори ще привличат повече от нормалното внимание през тази година. Това е в пълен контраст с тенденцията от последните години, когато съотношението между цената на акциите и печалбата растеше без особена подкрепа от печалбите.

Може да се поспори за това защо цените на акциите нарастваха в тази среда, но в най-общия случай това се обяснява с количествените улеснения на централните банки и рекордно ниските лихвени проценти. Евтиният кредит подкрепи поскъпването на акциите до нива, невиждани досега.

Тази ситуация си има и уловка – това не може да продължава вечно. Ако корпорациите не докажат, че имат потенциал за растеж, цените на акциите в един момент ще тръгнат надолу. Експанзивната парична политика също ще приключи в някакъв момент.

Федералният резерв на САЩ например вече е близо до точката на пречупване. Балансът на Фед от много време е стабилен, а перспективите за нов етап на експанзия са твърде малко вероятни.

Макар че на развиващите се пазари ситуацията е малко по-различна, и там фокусът със сигурност ще бъде върху корпоративните резултати. Ироничното е, че инвеститорите винаги са приемали развиващите се пазари като по-податливи на политически рискове, но сега нещата изглеждат абсолютно противоположни – рисковете са по-големи на развитите пазари.

През тази година особено важни ще са тенденциите при инфлацията. В зависимост от обстоятелствата въздействието върху инвеститорите ще бъде положително или отрицателно.

Инфлацията в еврозоната и Великобритания например вече отчита някакви ръстове, макар и от много ниска база. Нарастването на цените на суровините и особено на петрола допринася за ръста на инфлацията. Скромните увеличения на възнагражденията също се очертава да допринесат за инфлационния натиск.

Някои анализатори са склонни да очакват инфлационни изненади в Европа през тази година. Това пък ще тласне нагоре и доходността по държавните облигации, а в някои случаи ръстът може да достигне и 100-150 базисни точки, посочва изданието.

Същевременно обаче низходящият натиск върху инфлацията в Китай се разглежда като източник и на глобални рискове. Отслабването на китайската валута може да доведе до „износ“ и разпространение на дефлация по света, пише още в анализа.

Паралелно с тенденциите при инфлацията ще продължи и битката между централните банки. Фед се очаква да увеличи лихвите през тази година, докато останалите водещи централни банки вероятно ще се въздържат от действия. ЕЦБ пък ще се опита да вземе окончателно решение какво да прави с програмата си за изкупуване на активи.

Това различие в политиките лесно може да прерасне в битка на пазарите на активи с фиксиран доход. Паричната политика освен това не е акт, осъществяван в изолация. Опасенията са, че намесата на централните банки става все по-малко ефективна и че „мунициите“ им привършват. Затова е възможно отново акцентът да падне върху фискалната политика.

На целия този фон изглежда логично пазарите през тази година да преминат през по-сериозна волатилност.

Нито един от тези изводи обаче не може да се определи като достатъчно сигурен или не толкова сигурен. Със сигурност обаче годината ще е изпълнена със събития.