Британска драма с гръцки привкус: Новата трагикомедия на европейската сцена

Когато британският министър за Brexit Дейвид Дейвис използва думите „конструктивно единомислие“, за да опише миналия месец стратегията на Великобритания за преговорите, чувството на дежавю порази официалните представители на Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg в свой анализ.

Терминът, въведен от Хенри Кисинджър по отношение използването на двусмислен език като тактика за преговори, често се разгръщаше и от бившия министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис през 2015 г., когато той защитаваше действията на властите, а страната му стигна на ръба на фалита, посочва информационната агенция.

Още от референдума за напускането на ЕС Варуфакис е чест коментатор във Великобритания за това как страната да се договори най-добре с Брюксел. Книгата му, публикувана по-рано тази година, "Възрастните в стаята - моята битка с дълбокото установяване в Европа", стана много популярна в британските политически кръгове.

И докато преговорите за Brexit са фундаментално различни от гръцките по отношение на обхвата, целите и значимостта, има някои аспекти, които припомнят някои неща на Брюксел.

През 2015 г. Гърция често се опитваше да заобиколи официалния формат за спасителните преговори с твърдението, че това е политическа дискусия, която трябва да се води на ниво лидери на ЕС. Гръцкият премиер Алексис Ципрас често се обръщаше към френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел, за да преодолее бариерите при разговорите с бюрократите в Брюксел, но винаги беше отхвърлян.

В крайна сметка след като разговорите на всички останали нива се провалиха, Ципрас получи това, което искаше: среща на върха на ЕС, която постигна сделка в 12 без 5. Неговите колеги обаче бяха доста раздразнени и го накараха да сключи доста по-болезнена сделка, отколкото се предвиждаше първоначално.

Хора, запознати с начина, по който напредват преговорите за Brexit в Брюксел, казват, че е много вероятно Великобритания умишлено да протака нещата до срещата на върха на ЕС през октомври. Тогава премиерът на страната Тереза Мей ще търси голямо споразумение с континенталните си колеги.

Ветераните от "политическите преговори" на гръцката криза обаче биха посъветвали Май да внимава какво иска, пише информационната агенция.

За разлика от редовните търговски преговори в ЕС, които обикновено нямат строг краен срок и могат да продължат с години, разговорите за излизането на Великобритания от ЕС, както и гръцките преговори, имат крайна крайна дата. Все още остава открита възможността, ако не бъде постигната сделка, Великобритания ще бъде изложена на последици, включително бизнес изолация, хаос и дори тежки смущения на полетите и другите транспортни връзки.

Също както и при Гърция това означава, че преговарящата страна под натиск е тази, която би изгубила повече, ако преговорите приключат, което би поставило ЕС в по-силна позиция.

Великобритания публикува серия предложения за това как вижда отношенията си с ЕС след Brexit, които обаче не се приеха в Брюксел. По същия сценарий през 2015 г. Гърция отправи безброй предложения към международните кредитори за необходимите реформи в замяна на спасително финансиране. Проектите бяха многократно отхвърлени от еврозоната и Международния валутен фонд като недостатъчни и твърде далеч от това как трябва да изглежда компромисът.

Дискусиите между ЕС и Гърция често бяха възпрепятствани от изявления на министри или членове на правителството в Атина. Същото се случва и на Острова, където членове на кабинета редовно използват термина „изнудване“, особено по отношение на задълженията на Великобритания към ЕС.

И гръцката какофония, подобно на британската, създаде усещането, че правителството не знае какво точно иска, което затрудняваше преговарящите да очертаят и компромиса. И правителството в Атина, досущ като това в Лондон, трябваше да се справи с различни фракции в управляващата партия, някои от които поеха по-агресивен подход към членството в еврозоната и рискуваха да оттеглят подкрепата си при по-тежък компромис.

По време на трудните си преговори Гърция няколко пъти се опита да се свърже с партньори извън ЕС, като Русия и Китай, за помощ. Надеждата беше, че като го направи, правителството ще укрепи позициита си в преговорите, ще си осигури поток от пари в брой, за да се справи с опасността от фалит, и ще създаде предпазна мрежа, в случай че преговорите с кредиторите не се развият в очакваната посока.

Нито едно от тези усилия обаче не се оказа особено плодотворно, тъй като повечето трети страни разглеждат нарастващата несигурност в Гърция и еврозоната като възпиращ фактор. Вместо това натискът върху Гърция от трети страни за сключване на сделка с партньорите й се засили, за да се избегне събитие, което би създало нестабилност в региона.

По подобен сценарий тази седмица премиерът на Япония Шиндзо Абе притисна британският министър-председател Тереза Мей за "прозрачен и предсказуем" Brexit. Това подсказва, че британците едва ли ще намерят съюзници сред великите сили след раздялата с ЕС.

Дори и потенциалните евроскептици, като президента на САЩ Доналд Тръмп, могат да окажат натиск върху Великобритания да приеме условията на ЕС по въпроси като земеделската и финансовата регулация в замяна на търговско споразумение.