Кои са новите нацисти?

По време на президентската кампания на Доналд Тръмп миналата година станахме свидетели на едно ново явление в американската политическа култура, което чрез интернет до някаква степен се пренесе и в Европа. И което, според доста анализатори имаше ключова заслуга за победата на вече настоящия президент на САЩ.

Това явление представляваше една широка маса от привърженици, както и интелектуални лидери, които кампанираха в полза на Тръмп най-вече по социалните мрежи, както и наскоро започнаха да осъществяват и политически митинги. Те всички са съюзени от разновиден брой ценности, но в корена на проблема лежи убеждението, че белите хора като колективна група губи своето влияние в западното общество. Често това убеждение лежи върху предпоставки, които могат да се определят като расистки.  

Движението получи своето име от медииите– алт-райт (alt-right), което е кратко за „алтернативното дясно“ (alternative right). Напоследък много се говори за алт-райта (особено в контекста на скорошните размирици в Шарлотсвил) и най-вече се излага и дълбоко критикува единствено социалният аспект на идеологията т.е. расовите предубедености, които се набиват на очи и му придават грозен и тесногръд облик.

Алт-райтът би могъл да се нарече нацизъм, но тези, които го наричат така, забравят, че тази дума носи със себе си повече съдържание от това, което те в повечето случаи си представят – единствено расисткия елемент. Нацизъм е съкратена версия на „национал-социализъм“, в която втора част на думата се заявява икономическата теория на въпросната идеология.

Бихме могли да поспорим кой е най-важният аспект на дадена идеология, но със сигурност може да се стигне до съгласие, че икономическата теория заема доста голяма част и е от жизнено важно значение. Рядко се намира критика на икономическата теория на нацистите, тъй като ако се изложи в детайл очебийно ще се видят приликите с доста от днешните социалистически партии. Ярък пример е лейбъристката партия в Англия под лидерството на крайно левия Джереми Корбин. 

Хитлер, също като Корбин, е искал да национализира главни отрасли на икономиката и да държи банкирането под национален контрол. Държавно-гарантирано здравеопазване и образование също се забелязват в икономическата програма на немската работническа партия (NSDAP). Все политики, които в наши дни перманентно присъстват в политическата програма на почти всяка една лява партия навсякъде по света, включително на Демократичната партия в САЩ.

На всичко това, разбира се, е придаден и расистки нюанс чрез арийската расова теория и нейното безмилостно опредметяване в мракобесни закони, които са пращали милиони невинни хора по затворите и лагерите на нацистката държава. Но двата аспекта на дадена идеологията са силно преплетени един с друг, и това е от решаващо значение; дори може да се каже, че една идеология в целия си вид представлява умелата практична симбиоза – опредметяване чрез закони – на политическата ѝ философия и икономическата теория.

От същата вяра, от която извира твърдението и отношението на държавата спрямо гражданина според нацистите, т.е. тотално подчинение на държавата, което всъщност позволява за есеските своеволия над малцинствените групи, извира и увереността, че държавният апарат, оглавен от далновиден всемогъщ плановик може да се разпорежда и разпределя вашата собственост по-добре от вас самите.

По същия начин, по който принципът на индивидуалната свобода е неразривно свързван с правото на частна собственост, т.е. как ти се разпореждаш със своята личност и решаваш да се изразяваш, е толкова твое право, колкото и правото свободно да разполагаш с тези привилегии спрямо своята собственост.

Диктаторският похват в управлението на нацистите, както и варварските им саморазправи с техни опоненти и критици не са бил причинени единствено от факта, че те са били расисти – подобни държавни своеволия вървят ръка за ръка със социалистическо заграбване на собственост. В действителност връзката между двата манталитета – идеята, че ти имаш правото и способността да се разпореждаш с чуждата собственост по-добре от другите, и идеята, че ти и твоята раса/етническа група превъзхождат останалите по рождение – е очевидна.

Алт-райта или алтернативното дясно е опасна, престъпна и колективистка идеология, която доста наподобява нацизма, не просто защото реториката им е изпълнена от расистки сентенции; а защото на по-фундаментално ниво споделят социалистическия възглед за ролята на държавата, който винаги е подплатен с насилие спрямо колективните врагове на икономически онеправданата класа (или раса).