ОИСР бие аларма заради забавящите се икономически реформи

Забавянето на изпълнението на политическите промени от страна на правителствата, които са необходими за стимулирането на дългосрочните перспективи за растеж, е „притеснително", се казва в актуален доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван преди началото на срещата на управителите на централни банки и финансовите министри от Г-20 в Шанхай.

В годишния си доклад за усилията на правителствата да преустрояват своите икономики ОИСР отчита, че напредъкът през 2015 г. се е забавил в сравнение с предходните две години, а дори и повече в сравнение с годините непосредствено след финансовата криза. 

Необходими са структурни реформи, комбинирани с политика за подкрепа на търсенето, което ще позволи да бъде осигурен устойчив растеж на производителността на труда и създаване на работни места, подчертава ОИСР.

На срещата на „финансовото Г-20" в Шанхай ръководителят на организацията Анхел Гурия припомни, че страните от групата са поели ангажимента да проведат общо около 800 реформи в националните икономики, чрез които да се създадат предпоставки за глобален растеж, но изпълнението им не е достатъчно бързо.

„С оглед на дълбочината и променливия характер на предизвикателствата пред растежа, пред които с изправени напредналите и развиващите се икономики, забавянето в темпа на структурните реформи, документирано в този доклад, е притеснително", казва Катерин Л. Ман, главният икономист на ОИСР, цитиран от Wall Street Journal.

Това негативно заключение се случва на фона на опасенията на редица икономисти, че централните банки може би привършват „мунициите си“ след осем години, в които поддържат политика на стимулиране.  В придружаващ доклад, публикуван миналата седмица, ОИСР призова правителствата да поемат по-голяма отговорност за засилването на растежа чрез увеличаване на инвестиционните си разходи и ускоряване на онова, което е известно под термина „структурни реформи", или мерки, които повишават дългосрочния потенциал на икономиките чрез увеличаване на конкуренцията, насърчаване на иновациите и повишаване на производителността.

ОИСР отбелязва, че ръстът на производителността се забавя от 2000 г. в „огромното мнозинство от страните". Тя нарича спада в темповете на създаване на собствен бизнес един „обезпокоителен" фактор за тази тенденция, и казва, че това отразява увеличението на „бариерите пред влизането на пазарите" и последващо отслабване на конкуренцията между фирмите.

В сряда и Международният валутен фонд (МВФ) се присъедини към организациите и лидерите, които призовават за повишаване на правителствените разходи, докато американският финансов министър Джак Лю също повтори призива си за повече фискални стимули в интервю за The Wall Street Journal, публикувано в същия ден.

Тези призиви за повече действия от страна на властите съвпадат с първата среща на „финансовото Г-20" в една година, в която сме свидетели на големи загуби на световните финансови пазари, вдъхновени отчасти от тревогите заради перспективите за растеж, както и заради лимитите на политиката на централните банки.

В своя реч в сряда подуправителят на централната банка на Англия Джон Кънлайф заяви, че тези спадове подсказват, че инвеститорите може би поставят под въпрос дали световната икономика не е в капана на световна стагнация.

„Може би пазарите се изместват към ново възприятие на световната икономика и рисковете, и способността на политиците да реагират на бъдещите предизвикателства", каза той.

Световният растеж е на най-ниското си равнище от две години насам и според анализатори опасността от рецесия се засилва. През миналия месец МВФ понижи прогнозата си за растеж на световната икономика през текущата година с 0,2 на сто до 3,4 процента и предупреди, че през април може да бъде обявено ново понижение.

Централните банки все още имат възможност да използват лихвени понижения и други стимули, но правителствата трябва да продължат да въвеждат обещаните икономически реформи, отбеляза ръководителят на Bank of England Марк Карни.

Фискалните стимули са достигнали лимита си, предупреди пък германският финансов министър Волфганг Шойбле, като допълни, че Германия няма да одобри нови координирани разходи, ако ситуацията в световната икономика се влоши още повече.